Синадини

Синадини (на гръцки: Συναδηνός; на латински: Synadenos) са византийски аристократичен род с малоазийски произход. Негови представители заемат важни длъжности във военно-административния апарат на империята в периода от средата на X век до средата на XIV век. Престижът на рода става причина Синадини да се обвържат посредством редица брачни съюзи с царстващите фамилии на Вотаниатите, Комнините и Палеолозите, с други аристократични фамилии, както и с владетелските домове на Унгария и България.

Родът на Синадините води своите корени от фригийския град Синада в тема Анатоликон, от който произлиза името на рода. Първият представител на фамилията е Филит Синадин, който е заемал важни длъжности през втората половина на X век и началото на XI век. През 40-те години на XI век Василий Синадин е управител на Дирахиум.

През XI и XII век Синадини са видни пълководци, свързани с Вотаниатите и Комнините. През 70-те години на XI век племенница на бъдещия император Никифор III, родена от брака на сестра му с Теодул Синадин, става унгарска кралица като съпруга на унгарския крал Геза I. При царуването на Никифор III Вотаниат Синадините се оказват на крачка от това да стъпят на самия престол – по думите на Анна Комнина Никифор III Вотаниат планирал да преотстъпи властта на представител на Синадините – племенника му Никифор Синадин.

Фамилията не слиза от политическата сцена и при управлението на Комнините в края на XI век и почти целия XII век – Андроник Синадин е управител на няколко византийски провинции при император Мануил I Комнин, включително и на Кипър. Представители на рода Синадини стават част и от семейството на Комнините – син на император Йоан II Комнин е женен за Ирина Синадина, а една от дъщерите на Андроник I Комнин е омъжена за Теодор Синадин.

В Никейската империя Синадините са част от аристократичната опозиция срещу управляващата династия на Ласкаридите. Най-голямо влияние фамилията Синадини достига в края на XIII век и първата половина на XIV. Тогава Синадини се сродяват с Палеолозите посредством брака на Йоан Синадин и Теодора Палеологина, сестра на император Михаил VIII Палеолог. По този начин Йоан се издига до поста велик стратопедарх на империята при управлението на Михаил VIII и Андроник II. Неговите синове Йоан и Теодор също заемат висши държавни и военни постове. През този период Синадини се сродяват и с влиятелните фамилии Раул и Асен. Според българския изследовател доц. Петър Николов-Зиков Синадина по произход е и майката на българския цар Иван Александър – Кераца Петрица, което прави последните български и сръбски царе също потомци на Синадините.

Източници

• ((ru)) Капсалыкова, Карина Рамазановна (2016). Война в письмах Филита Синадина. – Документ. Архив. История. Современность: Материалы VI Международной научно-практической конференции, Екатеринбург, 2 – 3 декабря 2016 г.. Екатеринбург: Издательство Уральского университета, 259 -261, ISBN 978-5-7996-1937-4, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/44202/1/dais_2016_61.pdf 
• Кънев, Н (2008). Византийските титли вестарх и протовестарх и приносът на сфрагистиката за съставяне на листа на техните носители (втора половина на X – началото на XII в.). – Античная древность и средние века, Вып. 38. Екатеринбург: Издательство Уральского университета, 135 – 163, ISSN 2310-757X, http://hdl.handle.net/10995/2921 
• ((ru)) Мохов, Антон Сергеевич (2010). Cursus honorum Филита Синадина (по эпистолографическим и сфрагистическим источникам). – Документ. Архив. История. Современность, Вып. 11. Екатеринбург: Издательство Уральского университета, 304 – 320, ISBN 978-5-7996-0566-7, ISSN 2310-757X, http://hdl.handle.net/10995/19802 
• Николов-Зиков, Петър (2013). Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история. – Родознания/Genealogia, 1 – 2, 53 – 67, ISSN – 9573 0861 – 9573, архив на оригинала от 6 март 2017, https://web.archive.org/web/20170306211203/http://genealogy-bg.com/bg/library/2013-03-05-14-33-26/57--statii 
• ((ru)) Шандровская, В. С (1990). Печати представителей рода Синадинов в Эрмитаже. – Византийский временник, 51(76), http://www.vremennik.biz/opus/BB/51/52792 
• ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up 
• Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, pp. 178 – 182, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ