Теодул Синадин
| Теодул Синадин | |
| византийски аристократ от XI век | |
| Семейство | |
|---|---|
| Род | Синадини |
| Съпруга | неизвестна по име Вотаниатиса |
| Деца | Никифор Синадин Синадина[1] |
| Други роднини | Никифор III Вотаниат (шурей) |
Теодул Синадин (на гръцки: Θεοδούλος Συναδηνός) е византийски аристократ от XI век – зет на император Никифор III Вотаниат.[2]
Теодул Синадин произхожда от престижния аристократичен клан на Синадините, чиито корени са от малоазийския град Синада в тема Анатоликон. Неговата съпруга е неизвестна по име сестра на император Никифор III Вотаниат, след чието възцаряване през 1078 г. Теодул вероятно е получил и престижната титла новелисим, с която се споменава върху моливдовул, който се съхранява в Ермитажа.[2] На един по-ранен етап обаче Теодул вече е бил удостоен с престижната титла вестарх, с която се споменава върху печат, датиран в периода 1060 – 1070 г.[3].
Предполага се, че Теодул Синадин и сестрата на Никифор Вотаниат са имали поне две деца – неизвестна по име дъщеря и син на име Никифор, убит в битката срещу норманите при Дирахиум през 1081 г. В хрониката на Йоан Скилица се спомемава, че дъщерята на Теодул е била омъжена за унгарския крал – вероятно крал Геза I, а бракът е уреден от император Никифор Вотаниат.[4] За Никифор Синадин в Алексиадата на Анна Комнина се казва, че е бил готвен за наследник на императорската корона от император Никифор III, който не е имал свои деца.[5][6][3].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Продължителя на Скилица. VIII, 13.
- ↑ а б Шандровская 1990, с. 178.
- ↑ а б Кънев 2008, с. 161, No. 147.
- ↑ ГИБИ VI 1965, с. 340; Shepard 1999, с. 72 - 79; Cheynet 2002, с. 613 – 616; McGeer & Nesbitt 2020, с. 180, no. 285 под линия.
- ↑ Komnena 2000, II, 6.
- ↑ Шандровская 1990, с. 176.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцки извори за българската история, Т. VI. София: БАН, 1965, http://www.promacedonia.org/gibi/6/index.html
- Кънев, Н (2008). Византийските титли вестарх и протовестарх и приносът на сфрагистиката за съставяне на листа на техните носители (втора половина на X – началото на XII в.). – Античная древность и средние века (Вып. 38). Екатеринбург: Издательство Уральского университета, 135 – 163, ISSN 2310-757X, http://hdl.handle.net/10995/2921
- ((ru)) Шандровская, В. С (1990). Печати представителей рода Синадинов в Эрмитаже. – Византийский временник, том 51 (76), http://www.vremennik.biz/opus/BB/51/52792
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (2002). L'Empire byzantin et la Hongrie dans la seconde moitié du XIe siècle. – Acta Historiae Artium Academiae Scientiarum Hungaricae, 43(1 – 4), 1 март 2002, 5 – 13, doi:10.1556/ahista.43.2002.1-4.1, ISSN 0001-5830, Online ISSN 1588-2608, https://www.academia.edu/16374265/LEmpire_byzantin_et_la_Hongrie_dans_la_seconde_moitié_du_XIe_siècle, посетен на 28 април 2023
- ((en)) Kazhdan, Alexander (1988). Rus’-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries.. – Harvard Ukrainian Studies, 12/13, 414 – 429, http://www.jstor.org/stable/41036324
- ((en)) Komnena, Anna (2000). The Alexiad translated by Elizabeth A. S. Dawes. Cambridge, Ontario: In parentheses Publications Byzantine Series
- ((en)) McGeer, E.; Nesbitt, J. (2020). Byzantium in the Time of Troubles: The Continuation of the Chronicle of John Skylitzes (1057-1079), The Medieval Mediterranean, Vol. 120. Leiden, The Netherlands: Brill (published December 30, 2019), p. 189, doi:10.1163/9789004419407, ISBN 978-90-04-41940-7
- ((en)) Shepard, Jonnathan (1999). Byzantium and the Steppe-Nomads: the Hungarian Dimension. – In: Prinzing, Günter; Salamon, Maciej (eds), Byzanz und Ostmitteleuropa 950 – 1453: Beiträge einer table-ronde während des XIX. International Congress of Byzantine Studies, Copenhagen 1996. Harrassowitz Verlag, 1999, 55 – 83, ISBN 3447041463, https://www.academia.edu/41699106/Byzantium_and_the_steppe_nomads_the_Hungarian_dimension