Направо към съдържанието

Простагма на Стефан Душан до кефалията Райко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Простагма на Стефан Душан до кефалията Райко
Виддокумент, простагма
Автор(и)Стефан Душан
Създаванеоктомври 1345 г.
ЕзикСредногръцки език

Простагмата на сръбския крал Стефан Душан до кефалията Райко (на сръбски: Простагма краља Стефана Душана кефалији Рајку) е гръкоезичен средновековен документ от втората половината на 1345 г. – заповед на крал Стефан Душан до Райко, кефалия на Трилисион (Сярско) и Вронду (Горно или Долно Броди, Сярско), с която сръбският крал признава едно дарение от 50 перпера, направено от кралица Елена на епископа на Фереми (днешното село Пирин[1]) Киприян, и заповядва на кефалията да изплати на същия още 25 перпара, които му удържал като данък, както и да престане да безпокои епископа по тези въпроси.

Документът не е съхранен в оригинал, а под формата на препис, направен в картулария на манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Сяр, съдържащ преписи на актове от периода от XIV – XIX век, който днес се съхранява в колекцията на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.[2] Други три известни преписа на същата простагма са били част от два ръкописа от фонда на Белградксата народна библиотека, който е унищожен по време на германските бомбардировки през април 1941 г.[3]

Представлява оризмо-простагма, което буквално се превежда като писмо-разпореждане. Предполага се, че то е издадено в периода септември-декември 1345 г., като според българския изследовател Васил Гюзелев най-вероятно това е станало през октомври 1345 г., преди провъзгласяването на Стефан Душан за цар в Сяр.[4]

Поводът за издаването на разпореждането е жалба, отправена от епископа на Фереми Киприян срещу кефалията Райко. В сръбската историография се утвърждава мнението, че спорът, който Киприян е отнесъл до краля, по същество е данъчен – кефалията Райко най-вероятно не е зачел данъчни привилегии, предоставени на епископа от кралицата, в това число връщане на 50 перпера данък върху имотите му, и му е удържал още 25 перпера данък за ползване на държавни пътища. Именно оплкването на епископа от продължаващото облагане на имотите му и настояването да си получи удържаните 25 перпера заедно с дарените от кралицата, стават причина Стефан Душан да издаде заповедта до Райко, която фактически признава данъчния имунитет на епископа на Фереми, постановява да му бъдат върнати удържаните суми, а на кефалията и другите държавни служители забранява занапред да безпокоят по тези въпроси епископа.[5]

Текст на простагмата

[редактиране | редактиране на кода]

Превод на български език

[редактиране | редактиране на кода]
   + Служителю мой Райко, кефалия на Трилисион и Вронду,
   Кралство ми беше уведомено от боголюбивия епископ на Фереми господин Киприян, че той е бил обдарен от кралицата, а пък иска да получи освен това още 25 перпера. Относно състоянието на областта Киприян каза за тези неща и каква войска имате в областта, и че нищо не повелявате, а по-скоро това, че дали поради някакъв ламтеж към областта и поради лошо стопанисване правите нещо, което е необмислено, безумно и недостойно спрямо епископа. Обаче кралство ми реши и разпореди: както отпусна 50 перпера на споменатия епископ на Фереми, така му добавя и 25 перпера. И нека не го безпокои някой за това или да го ощети – било от Вас, било от областта, било от други, които по това време управляват, при предоставянето на настоящото наше оризмо и простагма, че нему са дарени тези 50 перпера и още 25, кралство ми се разпореди нека му се изплатят. И нека повече не чуя, че безпокоите епископа спроти интереса му, както се оплаква. И му върнете настоящата простагма на кралство ми като потвърждение.+

   +Крал Стефан

[6]

  1. Идентификацията на епископския център Ферем с днешното село Пирин е направена от: Ταπεινός 1883, с. 344-345. Виж: Popović 2010, с. 256, no. 82 под линия, както и Στεργίου 2019, с. 34
  2. Живојиновић 2005, с. 116 – 118; Живојиновић 2011, с. 30 – 31.
  3. Живојиновић 2005, с. 116 – 118.
  4. Гюзелев 2006, с. 262.
  5. Живојиновић 2011, с. 32.
  6. Превод по: Гюзелев 2006, с. 261 – 261.