Анна Басараб

Анна Басараб
	Анна Басараб
българска царица
Родена	XIV век Княжество Влахия
Починала	XIV век
Управление
Други титли	влашка принцеса
Семейство
Род	Басараб
Баща	Никола Александър Басараб
Братя/сестри	Владислав І; Раду I
Съпруг	Иван Срацимир
Деца	Константин II Асен; Доротея

Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.

Произход

Дъщеря е на влашкия велик войвода Никола Александъру Басараб от втората му съпруга – католичката Клара Добокай. Баща ѝ е брат на Теодора Басараб, първа съпруга на цар Иван Александър и майка на Иван Срацимир. Анна има по-малка сестра Анка, която е омъжена за Стефан Урош, синът на Елена (сестрата на цар Иван Александър).

Българска царица

Анна Бесараб е спомената за пръв път през 1359/60 г. като съпруга на цар Иван Страцимир в съставения по нейна поръчка Видинския сборник, съдържащ жития на светици. По всяка вероятност бракът им е реакция и на развода между Иван Александър и Теодора Басараб и цели да отслаби позициите на новата търновска царица, покръстената еврейка. Не е известна ролята, която Теодора Басараб е изиграла за уреждането на брака между сина ѝ и племенницата ѝ, и дали той не е иницииран от самата нея. Очевидно и царица Елена не е била във възторг от постъпката и политиката на брат си, след като и тя омъжва сина си Урош за сестрата на Анна-Анка Басараб.

След сключването на брака си с Иван Срацимир Анна Басараб се установява във Видин. Тя ражда на видинския цар две дъщери и един син:

Константин II Асен (Константин Страцимир; * 1369, Видин; 17 септември 1422, Белград)
Дъщеря
Доротея (* 1355, Видин; † 1390, Босна), кралица на Босна като съпруга на първия общосръбски крал и бан на Босна Стефан Твърдко I Котроманич.

Царица Анна е известна с това, че по нейна поръчка е съставен т. нар. Видински сборник от 1359 – 1360 г. Царицата е католичка по рождение и не е известно дали в България е приела православието, но поръчаният от нея сборник, който съдържа жития само на православни светици, намеква, че тя вероятно е приела православната вяра.

През 1365 – 1369 г. Видинското царство е окупирано от Унгария, а царското семейство е държано в плен в Хумник, Хърватия, където всички са принудени да приемат Kатолицизма. По-късно царското семейство е освободено, но в Унгария остават дъщерите на Анна. Едната скоро след това умира, а Доротея е омъжена за босненския бан, а по-късно и крал Твърдко I.

От едно писмо, пратено от папа Урбан V до майка ѝ Клара през 1370 г., става ясно, че към тази дата Анна била католичка.^[1]

През 1396 г. след разгрома на кръстоносците в битката при Никопол Баязид I превзема Видин. Иван Срацимир е пленен и изпратен в град Бурса в Мала Азия. Царица Анна вероятно се завръща във Влашко, където управляват войводите от династията Басараб.

Бележки

↑ Vetera monumenta historica Hungariam sacram illustrantia (ed. Augustin Theiner). Vol. II. Romae, 1860, 95: „Carissimam in Christo filiam nostram... Imperatricem Bulgarie Illustrem, natam tuam, a scismate ac erroribus hereticalibus, iu quibus diutius fuerat, retraxisti“.

Вижте също

Източници

Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014

[1] Vetera monumenta historica Hungariam sacram illustrantia (ed. Augustin Theiner). Vol. II. Romae, 1860, 95: „Carissimam in Christo filiam nostram... Imperatricem Bulgarie Illustrem, natam tuam, a scismate ac erroribus hereticalibus, iu quibus diutius fuerat, retraxisti“.

[1]