Направо към съдържанието

Раду I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Раду I
† Іѡ Радоулъ
войовда на Влашко
Роден
1330 г.
Починал
1383 г. (53 г.)
ПогребанМанастир в Куртя де Арджеш, Румъния
Управление
Период1377 – 1383
ПредшественикВладислав I
НаследникДан I
Герб
Семейство
РодБасараб
БащаНикола Александър Басараб
Братя/сестриАнна Басараб
Владислав І
Анка Басараб
ДецаМирчо Стари
Дан I
Раду I в Общомедия

† Іѡ Радоулъ (на румънски: Radu I) е четвъртия воевода на Влашко между 1377 и 1383 г. Всъщност той управлява съвместно с брат си Владислав I поне от 1372 г.[1], но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление.

По време на управлението му отношенията с Кралство Унгария са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу напада Видинското царство и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар Иван Срацимир е пленен и заедно със съпругата си Анна Басараб е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на Иван Александър се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот Добротица и влашкият войвода Владислав, който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато под командването на Раду I войските на коалицията превземат Видин и освобождават цялата територия на Видинското царство. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ („Карарска хроника“) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал Лайош I Велики между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ (на италиански: Radano principe di Bulgaria infedele), отнасящ се до Раду I.[2] Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.[3]

Раду I има брак с Ана[4][5], от която има син Дан I. След това се жени повторно за Калиникия (Калиникіѧ) или Калина, от която има син Мирчо Стари.

  1. Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.
  2. Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)
  3. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“
  4. Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3-465-03292-6), Basarab (Bassaraba, Basaraba), Voievoden der Walachei II Volume III Tafel 193
  5. Bassaraba family
Владислав I Владетел на Влашко (1377 – 1383) Дан I