Иван Асен III
| Иван Асен III | |
| български владетел | |
| Роден |
около 1259 г.
|
|---|---|
| Починал | 1303 г.
|
| Управление | |
| Период | 1279 – 1280 |
| Предшественик | Ивайло |
| Наследник | Георги I Тертер |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Асеневци |
| Баща | Мицо Асен |
| Майка | Мария Асенина |
| Братя/сестри | Кира-Мария Асенина |
| Съпруга | Ирина Палеологина |
| Деца | Михаил Асен Андроник Асен Исак Асен Мануил Асен Константин Палеолог Асен Теодора Асенина Мария Асенина |
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен е български цар през 1279 г.
Произход и възкачване на престола
[редактиране | редактиране на кода]Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.
Семейството на Иван Асен III се укрива във Византийската империя и живее там до 1277 г., когато император Михаил VIII Палеолог узнава за смъртта на българския цар Константин Асен след въстанието на метежника Ивайло. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол.
През 1277 – 1278 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора Ирина Палеологина. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от Златната орда. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.
Царуване
[редактиране | редактиране на кода]С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кира-Мария за благородника Георги Тертер (бъдещ цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си търновското царско златното съкровище, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до Несебър, двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
Следващи години
[редактиране | редактиране на кода]През 1280 – 1281 г. Иван Асен III пътува до Златната орда, стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан Ногай, където по-същото време пребивавал и неговият съперник Ивайло. Там за малко Иван Асен не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядва двамата бивши царе да бъдат екзекутирани. Ивайло е убит, а Иван Асен успява да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина Ефросина, незаконна дъщеря на византийския василевс Михаил VIII Палеолог.
Въпреки неуспеха си при татарите Иван Асен продължава да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар Георги I Тертер и новият василевс Андроник II. Според него българският цар връща обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така тогава Иван Асен се отказва от царската си титла, като остава византийски деспот до смъртта си през 1303 г. Бившият цар умира в имението си на река Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната Троя, дадено като апанаж на баща му Мицо Асен. Счита се, че търновското златно съкровище, което се е съхранявало в родовото имение е попаднало в ръцете на наемника Роже дьо Фльор, който се жени за дъщерята на Иван Асен III – Мария Асенина, след което следите му са загубени.[1]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог, от която има децата:
- Мария Асенина (1287 – 1314)[2], омъжена за Роже дьо Фльор;
- Теодора Палеологина Асенина, омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Фльор. Впоследствие е имала втори брак с Мануил Тагарис, византийски военачалник[3][4];
- Михаил Асен, титулуван „цар на България“ в 1302/1303 г.;
- Андроник Асен, деспот на Мореа;
- Исак Асен – първи брак с Теодора, дъщеря на татарския хан Абага; втори брак с неизвестна по име жена, от която има трима сина – Андроник Асен, Михаил Асен и Андрей Асен, както и дъщеря Ирина Асенина, омъжена около 1346/1351 г. за Георгиос Филантропенос, управител на Лемнос[5]
- Константин, който има син Михаил Асен, управител на Лесбос[6][7];
- Мануил;
- Анна.
Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на XV век. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка Ирина Асенина (дъщеря на сина му Андроник Асен), се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин и по линия на дъщеря си Елена (омъжена за император Йоан V Палеолог) свързва българския род с редица византийски василевси.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мицо Асен | ||||||||||||||||
| Иван Асен III | ||||||||||||||||
| Асен (родоначалник на династията Асеневци) | ||||||||||||||||
| Иван Асен I | ||||||||||||||||
| Цар Иван Асен II | ||||||||||||||||
| Стефан Неманя | ||||||||||||||||
| Елена (Иван Асен I) | ||||||||||||||||
| Ана Неманя | ||||||||||||||||
| Мария Асенина | ||||||||||||||||
| Йоан Дука Ангел | ||||||||||||||||
| Деспот Теодор Комнин | ||||||||||||||||
| Зоя Дукина | ||||||||||||||||
| Ирина Комнина | ||||||||||||||||
| Теодор Петралифа | ||||||||||||||||
| Мария Патралифена | ||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова .
- ↑ Maria Asanina
- ↑ Trapp, Erich (1991). „Tagaris“. In Kazhdan, Alexander P. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford: Oxford University Press. p. 2006. ISBN 978-0-19-504652-6.
- ↑ Guilland, Rodolphe (1967). „Le Stratopédarque et le Grand statopédarque“. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I (in French). Berlin: Akademie-Verlag. pp. 507
- ↑ The house of Aseniden
- ↑ The house of Aseniden
- ↑ V.Laurent, Légendes sigillographiques et familles byzantines (deuxième article), 1932, p.180
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994.
- Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]| Ивайло | → | цар на България (1279 – 1280) | → | Георги I Тертер |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
