Направо към съдържанието

II велико народно събрание

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Второто велико народно събрание на Княжество България заседава в град Свищов на 1 юли 1881 година. II ВНС е свикано след държавния преврат от 27 април същата година с цел да даде извънредни правомощия на княз Александър I.

Избори

[редактиране | редактиране на кода]

Изборите са насрочени с указ на княз Александър № 464 от 1 юни 1881 г.[1] и се провеждат на 14 и 21 юни (27 юни и 4 юли – нов стил) същата година в условията на извънредно положение в цялата страна и при масиран натиск от правителството на генерал Казимир Ернрот в полза на княза. В деня на първия тур на изборите на много места, като Орхание, Кюстендил, Плевен, Габрово и Никопол, възникват безредици и сблъсъци между привърженици и противници на правителството, а в Оряхово се намесва армията и девет войници са ранени.[2]

На първия тур всички избрани депутати са проправителствени. Провеждането на втория тур е отменено в най-крайно опозиционните райони – Плевенски окръг и Оряховска околия, където е въведено военно положение. На втория тур са избрани само четирима опозиционни депутати (Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и Михаил Сарафов), всички те кандидати в Търново, но и те не са допуснати до заседанията на парламента.[2]

Народни представители

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Списък на депутатите във Второто велико народно събрание

Списъкът с присъстващите депутати не е уточнен. Не са водени или не са запазени дневници от Свищовското ВНС. Няма и съответна публикация в Държавен вестник с имената на избраните. Съществуват списъци в някои вестници, един от които е официозът "Български глас" (бр. 53 от 25 юни 1881 г.). Този списък обаче е непълен — съдържа само 238 имена. Оставена е бележка за 11 липсващи имена, а за избраните четирима либерали от Търново нямало "официално потвърждение".

Захари Стоянов в своя ненаименуван ръкопис, издаден по-късно под заглавието "Превратът", посочва 299 души без да споменава изрично имената на 42 турци. Там обаче съществуват някои неточности в избирателните околии и в имената на депутатите. В публикацията на "Български глас" всички турци носят своите пълни или съкратени имена. Остава неясно избраните на няколко места ― Н. Даскалов, К. Стоилов, М. Балабанов, Д. Греков, Ахмед Ефенди и др. от кой избирателен окръг са взели участие и дали са заместени от други лица от другите окръзи.[3]

Като исторически факт може да се разглежда телеграмата на свищовския окръжен управител Джебаров до министъра на вътрешните работи, публикувана в Държавен вестник бр. 46 от 4 юли 1881 г. в която се казва: "Протоколът се подписа от 304 депутати."[4]

Заседание

[редактиране | редактиране на кода]

На събранието присъстват 307 народни представители. За председател е избран бившия екзарх Антим I[5] (В някои източници за председател на II ВНС е посочен Тодор Икономов)[6]. При абсолютното мнозинство на Консервативната партия на монарха с акламации и без гласуване са дадени пълномощия да управлява еднолично чрез укази в продължение на 7 години. В този период Търновската конституция е премахната. Единственото заседание на парламента продължава около половин час, включително тронното слово и заключителното изказване на княз Александър.[2]

Законопроекти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Закон за пощите[7]
  • Закон за телеграфите[8]
  • Закон за настойничеството[9]
  • Закон за събранията [10]
  • Закон за преобразуване на десятъка в даждие от пари[11]
  • Закон за административното деление територията на Княжеството[12]
  • Закон за чиновниците[13]
  • Закон за околийските и окръжните началници[14]
  • Закон за общините и за градското управление[15]
  • Закон за окръжните съвети[16]
  • Закон за ветеринарните лекари при Министерството на вътрешните дела [17]
  • Закон за определяне границите на околиите в Княжество България[18]
  • Закон за публичните търгове[19]
  • Закон за риболовството[20]
  • Закон за печата[21]
  • Закон за преустройството на съдилищата[22]
  • Закон за българското поданство[23]
  • Закон за полицията на шосетата[24]
  • Закон за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища[25]
  • Закон за надзора и събиране на даждието[26]
  • Закон за престъпни деяния против особата на Негово Височество Княза[27]
  • Закон за устройството на Образцов чифлик – град Русе[28]
  • Закон за столичното градоначалство[29]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 37/03.06.1881
  2. ↑ а б в Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 312 – 316.
  3. ↑ Стоянов, Захари. Превратът. София, Български писател, 1994. ISBN 9544430822. с. 13 (Бележки на редактора Тодор Ташев).
  4. ↑ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 46, 04.07.1881
  5. ↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 426 – 427 ISBN 954-528-790-X
  6. ↑ Официален сайт на НС
  7. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30/31 от 13 май 1881 г.
  8. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30/31 от 13 май 1881 г.
  9. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 76 от 17 октомври 1881 г.
  10. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 16 март 1882 г.
  11. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 62 от 12 юни 1882 г.
  12. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 91 от 21 август 1882 г.
  13. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 123 от 8 октомври 1882 г.
  14. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 116 от 9 октомври 1882 г.
  15. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 117 от 12 октомври 1882 г.
  16. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 118 от 14 октомври 1882 г.
  17. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 130 от 11 ноември 1882 г.
  18. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 132 от 18 ноември 1882 г.
  19. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 януари 1883 г.
  20. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 10 февруари 1883 г.
  21. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 10 февруари 1883 г.
  22. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 12 февруари 1883 г.
  23. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 26 от 18 март 1883 г.
  24. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 37 от 5 април 1883 г.
  25. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 39 от 9 април 1883 г.
  26. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 43 от 26 април 1883 г.
  27. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 50 от 19 май 1883 г.
  28. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 67 от 25 юни 1883 г.
  29. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 94 от 3 септември 1883 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=II_велико_народно_събрание&oldid=12370968“.