Направо към съдържанието

Венелин Цачевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венелин Цачевски
български учен и дипломат
Роден
1948 г. (76 г.)
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Научна дейност
ОбластИстория, икономика

Венелин Цачевски е български учен икономист, политолог, историк и дипломат.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София. Магистър по икономика от Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (днес Университет за национално и световно стопанство). Работил е в Института по външна политика „Иван Башев“ към Министерството на външните работи, Института по международни отношения и социалистическа интеграция към Президиума на БАН, Института по международни отношения и др.

Венелин Цачевски е доктор по икономика (1975)[1] и доктор на икономическите науки (1990).[2] Бил е професор в Славянски, Великотърновски[3] и Нов български университет[4], където е преподавал по Теория на външната политика и Външна политика на България. Ръководил е Департамент по международно право и международни отношения в Новия български и Великотърновския университет. Чел е лекции по история и международни отношения на Балканите и външна политика на България в Хелзинкския университет.[5] Специализирал е в Белгия, Финландия, Швейцария, Япония, Германия, Русия и др.

Бил е съветник в Министерството на външните работи. През 2003 – 2006 г. е изпълнявал функциите на извънреден и пълномощен посланик на България във Финландия[6], а през 2004 – 2006 г. и в Естония.[7]

Той е автор на голям брой публикации в областта на историята, развитието и външната политика на България, Балканите, малките европейски държави, европейската интеграция и др. Негови книги, монографии и статии са публикувани в България, Япония, Финландия, Швейцария и други страни. Сред тях са книгите: „Българският комунизъм“ (1993), „Балканите. Новата Югоизточна Европа“ (2007 – първо издание, 2008 – второ издание), „Балканите. Европейският избор“ (2008), „Балканите. Краят на конфликтите“ (2008), „Балканите. Трудният път към обединена Европа“ (2008), „Зад фасадата на българската дипломация“ (2008), „Балканите и България. Европеизацията не е завършила“ (2010 – първо издание, 2011 – второ издание), „България и Балканите в началото на 21 век“ (2012), „Energy Management in South-East Europe: Achievements and Prospects“ (2013), „Швейцарският модел. Силата на демокрацията“ (2013), „Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник“ (2013), „Casimir Ehrnrooth. The General who made history“ (2013), „The Swiss Model. The Power of Democracy“ (2014), „Casimir Ehrnrooth. The Finn who made history“ (2014), „Швейцария. Демокрация на бъдещето“ (2014), „България и Швейцария. Заедно в историята“ (2015) и др. [8][9][10][11]

Венелин Цачевски е дарил свои книги на Столична община, Университета за национално и световно стопанство[12], Централната столична библиотека, Градската библиотека и Дружеството за Българо-швейцарско приятелство „Луи Айер“ в град Лом, финландски държавни и културни институции[13], чуждестранни посолства и др. По негово предложение Столичният общински съвет е наименувал улици в град София с имената на генерал Казимир Ернрот и проф. Константин Кацаров. Инициирал е поставянето на паметни символи на генерал Казимир Ернрот във Финландия, на улицата, носеща неговото име в София и в град Търговище, както и ремонтирането на издигнатия в мемориалния парк „В. Н. Лавров“ близо до Плевен паметник на финландските войници, загинали в битката край Горни Дъбник през Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Министерски съвет, Висша атестационна комисия, Прот. VIII/26.06. 1975 г.
  2. ↑ Министерски съвет, Висша атестационна комисия, Прот. 13/22 февруари 1990 г.
  3. ↑ Великотърновски университет[неработеща препратка]
  4. ↑ Нов български университет
  5. ↑ Maisterikoulu/Master’s Programme, Aleksanteri-instituutti/Aleksanteri Institute, Helsinki,
  6. ↑ Указ № 310 на президента на Република България Георги Първанов за назначаване на Венелин Тодоров Цачевски за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Финландия, Държавен вестник, № 75, 26 август 2003 г.
  7. ↑ Указ № 261 на президента на Република България Георги Първанов за назначаване на Венелин Тодоров Цачевски за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Естония, Държавен вестник, № 66, 30 юли 2003 г.
  8. ↑ Издателство „Изток-Запад“
  9. ↑ Peter Lang International Academic Publishing
  10. ↑ Pan-European Institute, University of Turku
  11. ↑ Студия Трансмедия, архив на оригинала от 4 април 2016, https://web.archive.org/web/20160404093822/http://transmedia.bg/478, посетен на 20 август 2015 
  12. ↑ УНСС: Проф. д.ик.н. Венелин Цачевски дари свои книги на библиотеката
  13. ↑ Проф. Венелин Цачевски направи дарение от свои книги на Посолството на Финландия и финландски държавни институции

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Венелин_Цачевски&oldid=12008570“.