Радион Йосифов
| Радион Йосифов | |
| Роден |
13 декември 1853 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Други роднини | Йосиф Радионов (внук) |
Радион Йосифов е деец на българското националноосвободително движение, а след Освобождението народен представител във II ВНС (1881), IV ОНС (1884 – 1886), VI ОНС (1890 – 1892) и IV ВНС (1893).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 декември 1853 г. в Ново село, днес квартал на град Априлци. 6-годишен го изпращат при леля му в Севлиево, където учи четири години занаят (терзийство). След това учи в Свищов до 2-ри клас (днес 6-и клас). В края на 1869 г. заминава за Румъния. Учи румънски и се занимава с търговия, самостоятелно или в съдружие, държи и кръчма, за която в спомените си отбелязва, че са идвали участници в различни чети.[1]
Завръща се в родното си село през 1876 г. и участва в Новоселското въстание. След разгрома му се укрива до Руско-турската война, в която взима участие като преводач на настанените в Ново село руски части, организира въоръжената охрана на Русалийския проход, събира сведения за движението на турската армия отвъд Балкана.[1]
След Освобождението се занимава с търговия, кръчмарство и бакалство. От 1892 г. живее в Ловеч. От 1 април 1889 до 30 юли 1895 г. е член касиер на Ловчанската окръжна постоянна комисия.[1]
Избиран е за народен представител четири пъти. По-късно е заместник-кмет на Ловеч.[1]
Инициатор е на създаването на храм в Ново село в памет на загиналите през Априлското въстание, 142 души от селото. Строежът на храма „Свети великомъченик Георги Победоносец“, започва през 1895 и завършва през 1904 г.[1]
Женен е за Кичка Гичева Ковачева от Батошево.[1] Негов внук е музикантът Йосиф Радионов.[2]
Умира на 16 март 1910 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Материали от Национална научна конференция „Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“. 2022. ISBN 978-619-7442-73-1. с. 155 - 156.
- ↑ Умно село: Свирещият проповедник Йосиф Радионов. 32:40 // bnt.bg. 4 януари 2020. Посетен на 22 ноември 2024.
