Новоселско въстание

Новоселско въстание може да се отнася за 2 въстания в рамките на Априлското въстание през 1876 г.:

• Новоселско въстание (май 1876) в Ловешко – Ново село (дн. квартал на Априлци) и др. села
• Новоселско въстание (юни 1876) във Видинско – Ново село и др. села

НОВОСЕЛСКО ВЪСТАНИЕ ЮНИ 1876 (запис до паметника на обесените новоселяни до голямата църква „Успение Богородично” в навечерието на 3 март 2021 г.- 145 години от Новоселското въстание от 1876)

145 ГОДИНИ ни делят от подвига и саможертвата на сформираната в град Кладово (Сърбия) с войвода Тодор Велков Четвърта доброволческа чета, която през бунтовната 1876 година навлиза в родна земя, за да пролее кръвта си заедно с въстаниците в Ново село за избавлението на поробеното ни Отечество. От присъединилите се към четата на Тодор Велков ентусиазирани въстаници от селата Куделин, Ракитница, Косово, Брегово, Ново село, Връв, Балей, Флорентин, Делейна, Винарово, Халваджи (Майор Узуново), Чорокалина, Гъмзово, Неговановци, Ясен, Тияновци, Иново, всичко осемнадесет села и от Видин, се образува местна въстаническа чета, за войвода на която бил избран Михаил Никифоров Попов. Невъоръжените въстаници получили сръбско оръжие и малко патрони. В Ново село, което се превърнало в център на въстанието, пристигнала и чета черногорци, предвождани от Коста Лука. Така събраните четници – 246 души, местни въстаници – около 200 и черногорци – 70 души съставили един внушителен отряд, който в три героични дни действал под общата команда на опитния Тодор Велков и военния ръководител Александър Филипович. За подготовката на въстание в Ново село се образува революционен комитет в състав: Илия Йончев /Йолов/, Атанас Бизеранов, Вануц Кайцанов, Петър Мирчев /Логофет/, които уреждат учение – стрелбище в местността „Камена шума” и „Зелена”. Такива комитети се изграждат и в селата Гъмзово, Връв, Балей и Брегово. Комитетьт изпратил делегация в Зайчар за съдействие. На 1 април 1876 г. сръбското правителство разрешава в гр. Кладово да започне събирането на български доброволци и се сформират доброволчески чети, за да вземат участие в предстоящата Сръбско-турска война. След намесата на войводата Панайот Хитов към Кладово започват да се стичат много български патриоти. Един от тези доброволци е и Стоян Трайстаров от Ново село, който постъпва като разузнавач в сформиращата се там чета на Панайот Хитов. По същото време в Ново село кипи трескава подготовка за въстание. На Стоян Трайстаров се налага да преминава границата, за да събира и пренася сведения за разположението на турските войски във Видинския край. По време на въстанието, което е обявено на 28 юни 1876 г. в с.Ново село, новоселяните от тайния комитет постъпват във въстаническата чета от 220 въстаници, начело на която бил избран Михаил Попов от гр.Елена. В продължение на три дни тази чета, заедно с четата на Тодор Велков от гр.Шумен и руския офицер-доброволец Филипович-Зандриг, се сражава с турски монитори при Ново село, на 28 юни превзема селата Връв, Балей, Куделин, на 28 срещу 29 през нощта превзема с.Флорентин, на следващия ден се сражават на Халваджийския баир (между дн.Майор Узуново и Гъмзово) и на 30 юни на „Трин брег” (малко възвишение, югозападно от Ново село) при Ново село, на което падат убити около 700 четници и въстаници. В чест на тяхната памет и на всички безименни четници след Освобождението върху събраните и погребани кости се издига белокаменен кръст до самия път на местността. След разгрома на отряда на Тодор Велков 21 заловени въстаници от Ново село били обесени. Много новоселяни успяват да се спасят с бягство в Сърбия, а оттам се прехвърлят в Румъния. Прекарват там от юли до ноември, когато турските власти им дават разрешение и параходи да се завърнат по родните си места. Когато идват, всичко било разграбено от домовете им. През април 1876 година в нашия край въстание не се вдига, както и в много други краища на нашата поробена родина, но подготовката, която била извършена, дала резултати. Въстанието избухва юни същата година, затова го наричат „малкото Априлско въстание във Видинско”. В народната памет то е съхранено най-вече като „Новоселско”, тъй като Ново село е било център на събитията.

ОБЕСЕНИ ВЪСТАНИЦИ ОТ НОВО СЕЛО 1876 г. 1. Меицо Кючуков 2. Младенчо Митранов 3. Петър Белин 4. Йончо Гонев 5. Митуц Такев 6. Георги Ангелоев 7. Петър Братанов 8. Беля Чергин 9. Петър Гаев 10.Герго Пътлин 11. Динул Бадин 12. Петър Ганцин 13. Димитър Циганина 14. Нуцко Маринашов 15. Стоян Кузмин 16. Гургурица Чергин 17. Илия Гънгулов 18. Ангелуц Гънгулов 19. Тануц Джуков 20. Йончика Тануцов 21. Марин В. Чимпуеров

РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ 1. Петър Мирчев /Логофет/ - по-късно депутат в Първо велико народно събрани; депутат в І и ІІ обикновено народно събрание; умира през 1909 г. 2. Атанас Бизеранов 3. Вануц Кайцанов 4. Илия Йончев /Йолов/

УЧАСТНИЦИ НОВОСЕЛЯНИ ВЪВ ВЪСТАНИЕТО 1.Ангел М.Гочев /Туцико/ - умира 1936 г. на 86 години; 2.Колчо П.Кукуянов – умира 1900 г. на 54 години; 3.Младен Маринов – остава без поборническа пенсия; 4.Петраки Г. Нуцков – умира 1927г.; 5.Труйко И. Надаянов – умира 1934 г. на 96 години; 6.Къцо Лунгулов – умира 1924 г.; 7.Цеко Маринкашев – умира 1923 г.

Историците го наричат „малкото Априлско въстание във Видинско”. В народната памет остава като Новоселско въстание. Във въстанието участват 18 села във Видинско. За подготовката на въстанието са изградени тайни комитети в Ново село, Гъмзово, Връв, Балей и Брегово. В навечерието на Сръбско-турската война, те изпращат делегация в Зайчар за съдействие. Връзката на комитетите с българските войводи в Сърбия се поддържали чрез Стоян Трайстаров и Къцо Лунгулов от Ново село и Ангел Младенов от с.Гъмзово. В подкрепа на готвеното Новоселско въстание е изпратена Четвърта българска доброволческа чета с войвода Тодор Велков от гр. Шумен и военен инструктор поручик Александър Филипович Зандриг. Знамето на четата, направено от зелена коприна с извезан златен лъв изправен на червено поле е донесено в Кладово и осветено в голямата църква на гр. Неготин.

Четниците са слабо въоръжени със сръбско оръжие и 12 патрона на човек.

Преминаването на четата става на 27 юни 1876 г. -два дни след навлизането на сръбската Краинска бригада и превземането на селата Брегово, Ракитница,Раковица, Косово и Алай Бегово/изчезнало татарско или черкезко село/. Четата имала задача да освободи Ново село и да пази крайдунавските села и да осигури левия фланг. На 28 юни въстава Ново село. Организирана е въстаническа чета от 200 души с войвода Михаил Попов от Елена, които се присъединяват към четата. В нея има сведения за участието на 36 новоселяни, 8 души от Брегово, 2 от Видин, 3 от Връв, 3 от Ракитница и 1 от Иново. Същият ден е сформиран конен отряд от 25 души, който след освобождаването на Флорентин нараства на 60. В Ново село идва и черногорска чета от 70 доброволци с войвода Коста Лука, а по-късно доброволческа чета на Станко Младенов от с. Гъмзово взема участие в боя при родното му село, заедно с батальона на кап. Марко Станкович от Краинската бригада. В помощ на видинския паша пристига редовна турска войска от Русе и Разград. През Халово към Брегово и Ново село се придвижват турски части, снети от фронта при Зайчар под командата на Кел Хасан. Около 10 000 войници и башибозуци, 100 конници, 10 оръдия и 4 военни катери са изпратени срещу сръбската Краинска бригада от 3500 души и 550 четници и въстаници. Много скоро сръбската армия отстъпва към границата. Първото сражение срещу редовната турска армия е прието и спечелено от отряда на поручик Зандриг, но поради липса на патрони въстаниците са принудени да отстъпят. Последният бой е 30 юни в местността „Тринбрег” и „Царина”при Ново село. В него загиват над 300 души – четници и въстаници. 9 човека са пленени и осъдени на смърт, а по-късно амнистирани под натиска на европейските сили.

 След разгрома 21 заловени въстаници от Ново село били обесени. Селото е опожарено, а жителите бягат в Сърбия, а по-късно в Румъния. Малка група се завръща  в късната есен, а повечето през следващата пролет. През 1878 г. събират костите на убитите и издигат паметници на местностите в Ново село „Тринбрег” и „Царина”.

(от Архив при Народно читалище "Земеделец-1874" с.Ново село, Видинско. Секретар на читалището Любка Ангелова. Редактирано 27.02.2023 г)

Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.