Христо Самсаров
| Христо Самсаров | |
| български просветен деец и политик | |
.jpg) | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | 1895 г.
|
| Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС IV ОНС VI ОНС IV ВНС | |
Христо Ненков Самсаров[1] е български възрожденски учител и политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1842 година в град Сливен, Османска империя. Учи в Търново при Никола Михайловски, а след това във Военномедицинското училище в Цариград.[1]
Учителства в Ески Джумая (1864-1869), Видин (1869-1870), Гложене (1871-72), Оряхово (1873) и главен учител във Варна (1873).[2] Преподава църковно пеене в Първа мъжка гимназия в София през 1881 г.[1]
След Освобождението става първия кмет на Ески Джумая. Като кмет на града изкарва 3 мандата – през 1878 г., от 1879 до март 1880 г., от 22 април 1885 до януари 1887 г.[3]. През 1881 г. издава учебника „Отечествена география за употребление в първите класове на народните училища“. Превежда от руски език "Дон Кихот" през 1882 г., а от френски език - "За ролята на държавата" през 1883.[1] Той е сред редакторите на научното списание "Български преглед".[4]
Участва в работата на Учредителното, Първо, Второ, Четвърто и Шесто обикновени народни събрания и Първо и Четвърто[5][6] велики народни събрания. Доброволец в Сръбско-българската война. След 1889 г. е окръжен управител в Оряхово, Лом и Бургас[7].
През 1892 г. се пенсионира и се заселва във Варна.[8]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На негово име е наречена бившата улица XVIII във Варна. Tова решение е взето през март 1912 г. на тържествено събрание на Варненското археологическо дружество по случай петдесетгодишнината на първото българско училище в града. Председателят на дружеството Херман Шкорпил предлага да се преименуват 30 улици (наречени линии) с имената на заслужили дейци на учебното дело и възраждането на българщината във Варна.[9]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия на български родове - Посетен на 04 март 2023 г.
- ↑ Спомени за Варна : (1875 - 1881) / Христо Върбанов - Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, 38-46 стр.
- ↑ www.targovishte.bg // Архивиран от оригинала на 2009-07-03. Посетен на 2009-10-23.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 438, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Народно събрание на Република България – Хронология
- ↑ www.targo.org[неработеща препратка]
- ↑ Черно море - дигитално копие - 10/10/1892, No. 62, 2 стр.
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, 8 стр.
| … | → | кмет на Ески Джумая (? – 1878) |
→ | Марко Георгиев |
| Дечо Георгиев | → | кмет на Ески Джумая (1879 – март 1880) |
→ | Юрдан Славов |
| Георги Караджов | → | кмет на Ески Джумая (22 април 1885 – януари 1887) |
→ | Титко Титков |
