Петър Мишайков
- Тази статия е за българския революционер. За българския духовник със светско име Петър Мишайков вижте Панарет Пловдивски.
Петър Мишайков | |
български революционер | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | 1902 г.
|
Народен представител в: IV ОНС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Иван Мишайков Симеон Мишайков |
Деца | Роман Мишайков |
Петър Димитров Мишайков е български революционер, деец на българското националноосвободително движение и политик в Следосвобожденска България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Мишайков е роден в град Битоля, тогава в Османската империя. Произхожда от големия род Мишайкови. В 1867 година постъпва в Втората българска легия в Белград, Сърбия.
След разпускането на легията на следната 1868 година се установява в Турну Мъгуреле, където с брат си държи хан. Председателства българския революционен комитет в града. На 12 август 1875 година участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет. Участва в подготовката на Априлското въстание, както и на четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов.[1]
Като помощник на Панайот Хитов набира доброволци за Сръбско-турската война от 1876 година.
След Освобождението в 1878 година живее във Варна,[2] където е сред лидерите на Либералната партия.[3] Депутат е в IV обикновено народно събрание,[4] цанковист. Погребан е в София.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Търпо Мишайков (1803 – ?) | Панарет Пловдивски (1805 – 1883) | Стойче Мишайков (1809 – ?) | Димитър Мишайков (1811 – преди 1881) | Васил Мишайков (1813 – ?) | Менка Мишайкова | Константин Мишайков (1807 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Евгений Мишайков | Васил Мишайков (1840 – 1897) | Диаманди Мишайков (1872 – 1953) | Григор Мишайков | Иван Мишайков | Михаил Мишайков | Иван Мишайков (1854 – 1932) | Симеон Мишайков (1863 – ?) | Петър Мишайков (? – 1902) | Христаки Мишайков | Георги Мишайков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петко Мишайков (1886 – ?) | Владимир Мишайков (1892 – 1971) | Димитър Мишайков (1883 – 1945) | Тодор Мишайков | Роман Мишайков (1883 – 1903) | Борис Мишайков (1880 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илиев, Борис. От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско. По пътя на четата на Таньо войвода от 1876, Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“, София, 1996, стр. 5., архив на оригинала от 17 април 2012, https://web.archive.org/web/20120417043119/http://ludogorie.org/Ludogorie_Files/KNIGI/По%20пътя%20на%20четата%20на%20Таньо%20Войвода%20-%20Борис%20Илиев.pdf, посетен на 18 октомври 2010
- ↑ Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
- ↑ Денчев, Борислав. Варненското общество след Освобождението Архив на оригинала от 2010-07-20 в Wayback Machine..
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.