Михаил Мишайков
| Михаил Мишайков | |
| български общественик и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Политика | |
| Депутат | |
| УС | |
Михаил (Михалаки) Т. Мишайков е български общественик, юрист и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Мишайков произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. В 1864 година завършва богословското училище на остров Халки, след което учи в педагогическо училище в Белград.
Става учител в Самоков през 1876 година. В 1879 година е избран за депутат в Учредителното събрание от Самоковски окръг.[1] По-късно е председател на Окръжния съд в Пазарджик, където и умира.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Мишайков (1803 – ?) | Панарет Пловдивски (1805 – 1883) | Стойче Мишайков (1809 – ?) | Димитър Мишайков (1811 – преди 1881) | Васил Мишайков (1813 – ?) | Менка Мишайкова | Константин Мишайков (1807 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений Мишайков | Васил Мишайков (1840 – 1897) | Диаманди Мишайков (1872 – 1953) | Григор Мишайков | Иван Мишайков | Михаил Мишайков | Иван Мишайков (1854 – 1932) | Симеон Мишайков (1863 – ?) | Петър Мишайков (? – 1902) | Христаки Мишайков | Георги Мишайков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петко Мишайков (1886 – ?) | Владимир Мишайков (1892 – 1971) | Димитър Мишайков (1883 – 1945) | Тодор Мишайков | Роман Мишайков (1883 – 1903) | Борис Мишайков (1880 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списък на членовете на Търновското Учредително Народно събрание за разглеждане на Органическия устав, в: Адвокатски преглед, 4, 2009, стр. 26[неработеща препратка]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 433.
