Направо към съдържанието

Михаил Мишайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Мишайков
български общественик и политик

Роден
Починал

Учил вХалкинска семинария
Политика
Депутат
УС   

Михаил (Михалаки) Т. Мишайков е български общественик, юрист и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година.

Михаил Мишайков произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. В 1864 година завършва богословското училище на остров Халки, след което учи в педагогическо училище в Белград.

Става учител в Самоков през 1876 година. В 1879 година е избран за депутат в Учредителното събрание от Самоковски окръг.[1] По-късно е председател на Окръжния съд в Пазарджик, където и умира.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Хаджиовец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо Мишайков
(1803 – ?)
 
Панарет Пловдивски
(1805 – 1883)
 
Стойче Мишайков
(1809 – ?)
 
Димитър Мишайков
(1811 – преди 1881)
 
Васил Мишайков
(1813 – ?)
 
Менка Мишайкова
 
Константин Мишайков
(1807 – 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений Мишайков
 
Васил Мишайков
(1840 – 1897)
 
Диаманди Мишайков
(1872 – 1953)
 
Григор Мишайков
 
Иван Мишайков
 
Михаил Мишайков
 
Иван Мишайков
(1854 – 1932)
 
Симеон Мишайков
(1863 – ?)
 
Петър Мишайков
(? – 1902)
 
Христаки Мишайков
 
Георги Мишайков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Мишайков
(1886 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Мишайков
(1892 – 1971)
 
Димитър Мишайков
(1883 – 1945)
 
Тодор Мишайков
 
Роман Мишайков
(1883 – 1903)
 
Борис Мишайков
(1880 – 1912)
 
  1. Списък на членовете на Търновското Учредително Народно събрание за разглеждане на Органическия устав, в: Адвокатски преглед, 4, 2009, стр. 26[неработеща препратка]
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 433.