Георги Тишев
Георги Тишев | |
Български общественик и политик | |
Роден |
21 декември 1847 г.
|
---|---|
Починал | |
Работил | общественик • политик |
Политика | |
Партия | Либерална партия (1880 – 1911) |
Депутат | |
I ОНС II ОНС XIV ОНС | |
Георги Тишев в Общомедия |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Георги Йорданов Тишев е български политик и общественик, секретар на Българската екзархия (1872 – 1877), вътрешен министър в правителството на Драган Цанков (1880) и дългогодишен окръжен управител във Варна (1883 – 1892).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Георги Тишев е роден на 21 декември 1847 г. в Свищов, тогава Османска империя. Завършва Духовната семинария в Киев през 1872 г. и става секретар на новосъздадената Българска екзархия в Цариград. Остава на този пост до 1877 г., когато е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия, заедно с отстранения екзарх Антим I.[1][2]
Амнистиран е на следващата година и заема различни длъжности при Временното руско управление в Княжество България: старши чиновник при руския губернатор, управител на Ловеч, началник на Административното полицейско управление в отдела за вътрешни работи и губернатор на Търново.[2]
Професионална дейност
[редактиране | редактиране на кода]Привърженик на Либералната партия, Тишев става подпредседател на I обикновено народно събрание и секретар на I велико народно събрание (1879). От 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Драган Цанков и народен представител във II обикновено народно събрание. По време на Режима на пълномощията, Тишев го подкрепя и става член на Държавния съвет (1881 – 1883). Преди това е дописан член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките). През 1883 г. е назначен за управител на Варненското окръжие и остава на този пост до 1892 г.[2]
Бил е за кратко и окръжен управител в Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894). През 1902 г. става действителен член на БКД.[1] Между 1908 – 1911 г. е народен представител в XIV обикновено народно събрание.[2]
Оттегля се от политическия живот след 1911 г. и до смъртта си, на 9 април 1926 г., живее в София.[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ташев 1999, с. ?.
- ↑ а б в г д Цураков 2008, с. 17.