Окупационен дълг на България към Русия
Окупационният дълг на България към Русия е задължение на българската държава да компенсира руската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от периода на Временното руско управление. Дългът е регламентиран от Берлинския договор (член 22) и фиксиран с финансова конвенция от юни 1883 година на 10 618 250 рубли[1] (около 28 000 000 златни лева[2]). След Съединението от 1885 година Княжество България поема и задълженията на Източна Румелия към Русия, с което окупационният дълг набъбва двойно.[1] Частта на Княжеството е обслужвана от 1883 до 1885 година. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено едва през 1896 година, след 10-годишен разрив в дипломатическите отношения между двете държави. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба.[3] До тази дата София издължава на Петербург общо 26 446 000 лева.[2] Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано многократно до 1912 година. Тогава България и Русия договарят план за погасяването му, който така и не е задействан. Окупационният дълг е опростен след Първата световна война със споразумение между правителството на Александър Стамболийски и болшевиките.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 4. София, Издателство на БАН, 1984. С. 704
- ↑ а б Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 206. Посетен на 03.04.2015.
- ↑ а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491-492.
