Петър Динчев
| Пеньо (Петър) Динчев | |
| юрист, доктор по право, български политик | |
 | |
| Роден |
1857 г.
село Любеново (дн. град Първомай), Османска империя |
|---|---|
| Починал | 1925 г.
|
| министър в кабинетите на Васил Радославов 1913-1919 г. | |
Пеньо (Петър) Динчев е български политик, член на Народнолибералната партия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1857 г. в село Любеново, тогава в Османската империя, сега квартал на Първомай. Завършва гимназия в Табор (сега в Чехия) и право с докторат в Белгия през 1887 г. Практикува в Бургас. През 1913 г. се премества в София, след като приема пост в кабинета на Васил Радославов. В периода 17 юли- 6 октомври 1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 23 септември 1913 г. – става министър на земеделието.[1] Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. Арестуван заедно с всички министри от двата кабинета на Радославов през 1919 г. Делото приключва едва през март 1923 година, когато е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор. Осободен е през зимата на 1925 г. Умира на 12 август 1925 година от кръвоизлив на язва по време на частно посещение в Цариград.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| Никола Генадиев | → | министър на търговията и земеделието (6 октомври 1913 – 21 юни 1918) |
→ | Рашко Маджаров |
| |||||||||||
