Четвърта дивизионна област
Четвърта дивизионна област е военна област на 4-та пехотна преславска дивизия, формирана през 1893 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Четвърта дивизионна област е формирана през 1893 г. в Шумен в състав 7-и пехотен преславски полк, 8-и пехотен приморски полк, 19-и пехотен шуменски полк и 31-ви пехотен варненски полк. Обхваща територията на Еленска, Османпазарска, Силистренска, Добричка, Преславска, Поповска, Ескуджумайска, Разградска, Шуменска, Балчишка, Варненска и Провадийска административна околия, като в състав и влизат и 20-и пехотен добруджански полк, 5-и артилерийски полк, резервните полкове на 13-о, 14-о, 15-о и 16-о полково окръжие и 4-та сотня и други части и учреждения.[1] Съгласно указ № 148 от 27 декември 1906 влиза в подчинение на новоформираната 3-та военноинспекционна област. През декември 1920 г. дивизионната област се преименува в 4-та полкова област, която съществува като такава до 1938 г., след което отново се преименува в 4-та дивизионна област. Мобилизира интендантски части за участие във войните.[2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините областта носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четвърта преславска дивизионна област (1893)
- Четвърта полкова област (1920 – 1938)
- Четвърта преславска област (1938 – 1945)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
Генерал-майор | Асен Николов | 1913 – 1913 | |
Полковник | Димитър Перниклийски | до 1917 | |
Полковник | Георги Ковачев | Втора световна война |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 91.
- ↑ ДВИА, ф. 737, История на фондообразувателя
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 91.
- ДВИА, ф. 737, История на фондообразувателя