Костандо Живков
| Костандо Живков | |
| български революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 декември 1904 г.
|
Костандо Живков, известен като Желегоцки, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Костандо Живков е роден през 1867 година в костурското село Желегоже, тогава в Османската империя, днес Пендаврисо, Гърция.[1][2] До 1901 година е воловар в село Псора. През юни 1901 година убива местен турчин и става нелегален четник на Нумо Янакиев. Взима участие в Илинденско-Преображенско въстание като проявява храброст в сраженията.[3]
След разгрома на въстанието, се оттегля в Гърция, където е арестуван и затворен в Трикала заедно с Нумо Янакиев. Освободени, двамата се присъединяват към Киряк Шкуртов в Лариса[4] и през януари 1904 година отново се връщат в Костенарията, където Янакиев става районен войвода.[5] През лятото на 1904 година, след убийството на Нумо Янакиев, става костенарийски районен войвода, а негов секретар става Киряк Шкуртов.[6]
На 4 декември 1904 година Костандо Живков и Яни Христов са извикани от Осничани в костенарското село Либешово, където попадат на андартска засада, организирана от капитаните Георгиос Цондос, Хрисостомос Хрисомалидис, Алексис Караливанос и Панделис Кандилас. Обградени от 200 гръцки четници Живков и Христов заедно със сина на хазайката си дават седемчасово сражение, в което загиват 32 гърци. Яни Христов, хазайката и синът ѝ падат убити. Костандо прибира труповете им в скривалището, където влиза и той, но се задушава след като андартите запалват къщата.[7][8][9]
След смъртта на Живков, андартите претърсват къщата, но не откриват скривалищата. Тъй като трупове не са открити, из населението плъзва слухът, че Костандо Живков е оцелял и се е оттеглил на лечение. Илия Балючев и майка му тайно се промъкват в къщата и спасяват архивата и оръжието.[9] Андартите измъчват Петър Христов Шутков и Мито Христов Мичовски да издадат къде са скривалищата, но те не ги издават и са убити. Едва съседът Георги Андонов издава скривалищата, но в тях на 15 януари 1905 година са намерени само труповете. Дошлият прокурор от Ляпчища заповядва да се погребат труповете в къщата.[10]
Костандо Живков е заместен като районен войвода от Киряк Шкуртов, който дълго време се подписва като Костандо Живков, за да поддържа илюзията, че войводата е жив.[9]
Братът на Костандо Щерьо Живков загива в 1907 година като четник на ВМОРО в Косинец.[11][12] Другите му братя Апостол[13] и Христо загиват съответно през Първата световна война в българската армия и Гръцко-турската война в гръцката армия.[9]
Георги Константинов Бистрицки пише за Костандо Живков:
| „ | Костандо Желегоцки отъ с. Желегоже, съ първоначално образование, достоенъ наслѣдникъ на Нумо Желински, левентъ юнакъ и авантюристъ, страшилище на Нестрамколскитѣ турци-харамии и на гръцкитѣ бандити, безпримѣренъ народенъ защитникъ, геройски загина заедно със скѫпоцѣнния си другаръ подвойвода Иванъ Христовъ въ люто сражение съ гръцка банда въ с. Лебишево.[1] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 652.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 197.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 9.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 11.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 8 - 9.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 57.
- ↑ а б в г Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 198.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 9.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 162.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170-171.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 27
| |||||||||||||||||
