Илия Балючев
Илия Балючев | |
български революционе | |
Роден |
1886 г.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Семейство | |
Деца | Владимир Балючев |
Илия Георгиев Балючев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1886 година в костурското село Жужелци, което тогава в Османската империя, днес Спилеа, Гърция.[1] Влиза във ВМОРО и става член на селската милиция. След убийството на Костандо Живков в Либешево заедно с майка си Тана Балючева отива в опожарената къща в Либешево и успява да спаси вещите и архива му.[2] Участва в нападението над Жиковищкия манастир на 17 март 1905 година. По донос на вдовицата на убития андартин от Либешево Атанас властите го арестуват заедно с Ташо Гундзев от Мангила[3] и е осъден на заточение на остров Родос, където престоява до Младотурската революция в 1908 година.[4]
Синът му Владимир Балючев (1912 – 1996) е журналист.[5][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 198.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 9.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 623, 624, 632.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 43.
- ↑ Пътеводител по фондовете личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, част 1. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. с. 65.