Направо към съдържанието

Костадин Николов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадин Николов
български революционер
Роден
Починал
15 юли 1924 г. (56 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Костадин Николов в Общомедия

Костадин (Константин) Георгиев Николов, известен и като Дине, Динката Куманички или Куманицки,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Костадин Николов е роден в 1868 година в костурското село Долно Куманичево, днес Лития, Гърция. Завършва начално образование.[2] Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Влиза във ВМОРО в 1900 година. През пролетта на 1903 година е арестуван от властите и затворен в Костур за четири месеца. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на куманичката чета. След въстанието се крие в Солун, а от 1904 година е четник при Никола Андреев, Кузо Попдинов и Апостол войвода, а от края на 1907 г. е последният районен пополеколски войвода.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Първа дебърска дружина. През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота на МОО. Попада в гръцки плен, от който е освободен на 9 март 1914 година.[5][6][7]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„ Дине Куманицки от с. Долно Куманичево, с първоначално образование, станал нелегален като съучастник в едно убийство на шпионин в родното си село, примерен и изпълнителен четник, бе последният пополеколски войвода, който не можа да заработи като такъв поради провъзгласяването на хуриета.[8] “

Умира на 15 юли 1924 година в Свиленград.[9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
  2. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  4. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
  7. ↑ Настевъ. Документи за историята на революционнитѣ борби въ Македония // Илюстрация Илиндень 5 (45). Илинденска организация, Априлъ 1933. с. 16.
  8. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53 - 54.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 244.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костадин_Николов&oldid=12221816“.