Направо към съдържанието

Михаил Розов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Розов
български революционер
Роден
Починал
1 август 1935 г. (60 г.)
Учил вЗагребски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Михаил Розов в Общомедия

Михаил Николов Розов, наричан Мушето, Путела[1] или Мишето,[2][3] е български просветен деец и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1874 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище.[4] През 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[5] В гимназията е привлечен към ВМОРО. След завършването си учи няколко семестъра философия в Загребския университет.[3] В 1896 година учителства в Дойран,[6] в 1898 година във Воден, а от 1899 до 1902 година е директор на българската прогимназия в Костур.[7]

Паралелно с просветната Розов заедно с Лазар Поптрайков и Кузо Стефов Розов развива и активна революционна дейност в родното си Костурско. През 1900 - 1901 Михаил Розов е в ръководния комитет в Костурско, а през януари 1902 година Гоце Делчев го поставя за легален член на ръководното тяло. През септември 1902 година е арестуван по разкритията на Йосифовата афера. Осъден е на смърт[8] и лежи в Корчанския затвор до февруари 1903 година, когато е амнистиран.[9]

На Смилевския конгрес е изран за член на горското представителство с Лазар Поптрайков, Манол Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Поптрайков, Розов и Чекаларов сформират наказателна чета в Костурско. След това Чекаларов е заменен с Иван Попов и с чета от 650 въстаници, се отправят през Леринското поле, Мориховските планини, Прилепско, а после и в Тиквешко където въстанието е много слабо. Михаил Николов се завръща с 400 четници в Костурско, където и четата се разпуска.

Михаил Розов
„Революционното движение в Костурско“, 1937

След неуспеха на въстанието заминава за България. Продължава да изпълнява мисии на ВМОРО, като веднъж пътува за среща със сръбски представители в Белград. През Балканските войни е на финансова служба в Македония, а през Първата световна война е войник от 18-а допълнителна дружина. След войната се установява във Варна, където е финансов чиновник и е участник в местното македонско братство и в Илинденската организация.[10]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

„ Михаил Николов (Мишето) от с. Бобища, градски (класен) учител, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун и няколко семестъра по философия в Загребския университет, ръководител и пополеколски районен войвода след Манол Розов, твърде рано напусна родната си страна, която много е очаквала от него.[3] “

Подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“.[11] Умира във Варна на 1 август 1935 година.[12] В 1937 година посмъртно излизат спомените му „Революционното движение в Костурско. Спомени“.[13][14][15][16]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
  3. ↑ а б в Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
  4. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  5. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  6. ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 67.
  7. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  8. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  9. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  10. ↑ Шалдевъ, Хр. Михаилъ Николовъ - Розовъ // Илюстрация Илиндень 9 (59). Илинденска организация, Септемврий 1934. с. 2.
  11. ↑ Алманах Македония, фототипно издание от 1931 година
  12. ↑ Дамяновъ, А. Мишо Николовъ (спомени) // Илюстрация Илиндень 9 (59). Илинденска организация, Септемврий 1934. с. 2 - 3.
  13. ↑ Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  14. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 385 - 395.
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
  16. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 409-410.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Розов&oldid=12407609“.