Направо към съдържанието

Васил Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Константинов
български общественик
Роден
Починал
20 юни 1913 г. (38 г.)

Васил Константинов е български общественик, просветен деец и духовник от Южна Македония.

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков[1]

Васил Константинов е роден в костурското село Българска Блаца, тогава в Османската империя. Учи в Битолската българска класическа гимназия. През 1895 година завършва със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] През учебната 1903 година преподава в родното си село.[3]

През Междусъюзническата война от 1913 година българската митрополия в Солун е превзета след сражение,[4] а архимандрит Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб „Катерини“, на който по-късно са убити.[5]