Тодор Златков

Тодор Златков
български учител и революционер
Роден	1876 г. Поешево, Османска империя
Починал	1919 г. София, Царство България
Учил в	Битолска българска класическа гимназия

Тодор Златков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков

Тодор Златков е роден през 1876 година в битолското село Поешево, тогава в Османската империя. Семейството на Златков участва в църковните борби и отхвърлянето на Цариградската патриаршия и участва в издържането на българското училище. Златков учи в същото училище в родното си село. В 1893 година завършва четвърти клас в Битолската българска мъжка гимназия, след което, поради липса на пари не продължава, а учителства за една година в крушевското село Пуста река и следващите четири години в съседното Горно Дивяци. Посветен е в 1895 година в революционното дело от Лука Джеров, учител в съседното село Цер.

През 1897 година по нареждане на ВМОРО се прехвърля за няколко години като учител в родното си село, където организира революционен комитет, както и склад за оръжие за Прилепско, Крушевско и Демирхисарско в къщата си и училището. След Йосифовата афера, причинена от разкритията на предателя Йосиф от село Жабени, става нелегален и от 22 февруари 1902 година е четник при Георги Сугарев. През пролетта на 1903 година става самостоятелен войвода (обучен е от Никола Петров Русински) за Мало Мариово. През Илинденско-Преображенското въстание действа с четата на горския началник за мариовския район Никола Русински. Тогава негов четник е учителката Екатерина Динева.

След потушаването на въстанието се крие в Битоля до амнистията вследствие на Мюрцщегските реформи. През 1904 година е назначен за учител в леринското село Неред, но властите скоро му забраняват да преподава и през пролетта на 1905 година отново излиза нелегален и става съветник в ревизорската чета на Георги Попхристов в Леринско и Костурско. Взима участие в сраженията с новопоявилата се гръцка въоръжена пропаганда при селата Прекопана (Перикопи), Неред, Оровник (Кариес) и Буковик (Оксия).

През декември 1906 година Тодор Златков е делегат на Съвещателното събрание. През зимата на 1907 година се прехвърля в България, а след аамнистията след Младотурската революция в 1908 година се връща в Битоля където е начален учител. Арестуван е и е осъден на 15 години затвор по време на обезоръжителната акция на младотурците. През лятото на 1910 година при обиколката на султана в Македония е амнистиран и остава като учител в Битоля.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Милан Матов. След Междусъюзническата война изтегля семейството си от попадналата в Сърбия Битоля и се установява с него в София.

Участва в Първата световна война като войник в Пети полк на Единадесета дивизия. На фронта тежко заболява и е преместен в щаба на I армия в Битоля. След изтеглянето на окръжното управление от града е полицейски пристав в Кичево.

Умира в София през 1919 година.