Екатерина Оклева
| Екатерина Оклева | |
| българска учителка и революционерка | |
| Родена |
1881 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1943 г.
|
Екатерина Динева, по мъж Оклева, е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1881 година[2] леринското село Вощарани, тогава в Османската империя, днес Мелити, Гърция.[3] Работи като учителка във Вощарани, Крушоради и Прекопана.[4] Влиза във ВМОРО, докато е учителка в Дреновени в 1899 година и действа като организаторка, куриерка и секратарка на четите.[1] На следната 1900 година преподава в Прекопана, къдо също развива революционна дейност. Става секретарка на ръководното тяло на ВМОРО във Вощарани. В периода, когато работи като учителка в Крушоради, в къщата на Динева се укриват много български революционери. В нейната къща отсяда четата на Ламбо Василев, когато се връща в Леринско. Като учителка в Прекопана подпомага четите легално, но е предадена и три месеца преди Илинденско-Преображенското въстание минава в нелегалност и става четник в четата на Тане Горничевски.[4] През Илинденско-Преображенското въстание Екатерина Динева е в четата на Тане Стойчев.[1]
След въстанието се изтегля в Свободна България.[1] Женена е за прилепчанеца Йордан Оклев. Майка е на Владимир Оклев, деец на ВМРО. На 19 февруари 1943 година, като жителка на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Костадин Оклев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Оклев (? – 1903) | Йордан Оклев | Екатерина Оклева (1881 – след 1943) | Васил Оклев (1876 – след 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Оклев (1908 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 84.
- ↑ Към 19 февруари 1943 година е на 62 години.
- ↑ Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение, Македонски преглед, брой 3, Македонски научен институт, 1995.
- ↑ а б Трифоновъ, В. Себеотрицанието на мекедонския четникъ (изъ революционно Леринско) // Илюстрация Илиндень XI (8 (108). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1939. с. 11.
