Васил Оклев
Васил Оклев | |
български революционер | |
Роден |
1876 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Васил Костадинов Оклев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Оклев е роден в 1876 година[2] в централномакедонския град Прилеп, тогава в Османската империя във видно революционно семейство – роднините му Христо Оклев, Йордан Оклев и Тодор Оклев също са дейци на ВМОРО. Оклев влиза във ВМОРО. В 1897 година е арестуван и осъден на 1 година и половина затвор. След като излежава присъдата си, е интерниран в Берат като неблагонадежден, но след три месеца Оклев успява да избяга, връща се в Прилепско и се присъединява към Прилепската районна чета. В 1902 – 1903 година действа с четата на Петър Ацев. Участва в сражението на връх Студеница-Ливада и в много други престрелки с османски части. Участва в голямото сражение на четата на Петър Ацев и четата на Никола Карев в село Райчани, Кочанско, където загиват 40 души.[1]
На 15 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Костадин Оклев | Димитър К. Оклев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Оклев (? – 1903) | Йордан Оклев | Екатерина Оклева (1881 – след 1943) | Васил Оклев (1876 – след 1943) | Тодор Оклев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Оклев (1908 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 110.
- ↑ Към 15 февруари 1943 година е на 67 години.