Направо към съдържанието

Васил Оклев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Оклев
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Васил Костадинов Оклев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Васил Оклев е роден в 1876 година[2] в централномакедонския град Прилеп, тогава в Османската империя във видно революционно семейство – роднините му Христо Оклев, Йордан Оклев и Тодор Оклев също са дейци на ВМОРО. Оклев влиза във ВМОРО. В 1897 година е арестуван и осъден на 1 година и половина затвор. След като излежава присъдата си, е интерниран в Берат като неблагонадежден, но след три месеца Оклев успява да избяга, връща се в Прилепско и се присъединява към Прилепската районна чета. В 1902 – 1903 година действа с четата на Петър Ацев. Участва в сражението на връх Студеница-Ливада и в много други престрелки с османски части. Участва в голямото сражение на четата на Петър Ацев и четата на Никола Карев в село Райчани, Кочанско, където загиват 40 души.[1]

На 15 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Оклев
 
Димитър К. Оклев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Оклев
(? – 1903)
 
Йордан Оклев
 
Екатерина Оклева
(1881 – след 1943)
 
Васил Оклев
(1876 – след 1943)
 
Тодор Оклев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Оклев
(1908 – ?)
 
 
 
 
 
 
  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 110.
  2. Към 15 февруари 1943 година е на 67 години.