Поешево
| Поешево Поешево | |
| — село — | |
  Поешево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 562 m |
| Население | 272 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Поешево в Общомедия | |
Поешево или Поешово (на македонска литературна норма: Поешево) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пелагония, югоизточно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда името на селото се дължи на това, че тук жителите от околните села идвали да си поят добитъка.[1]
В XIX век Поешево е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Поешоо (Поешово) е населявано от 210 българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Поешево (Аккечели) е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 23 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Поешово има 208 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
В 1981 година селото има 389 жители. Населението намалява поради емиграция в Битоля, Ресен, Кравари, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 272 жители, от които 266 северномакедонци и 6 албанци.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 266 |
| албанци | 6 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Църквата в селото е „Свети Георги“.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Поешево
Цвятко, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[6]- Тодор Златков (1876 – 1919), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Поешево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 1 август 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 182.
| |||||||||||
