Кърстоар
| Кърстоар Крстоар | |
| — село — | |
.jpg) Стенопис над врата на манастирския храм „Свети Христофор“ | |
  Кърстоар | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 167 души (2002) |
| Пощенски код | 7221 |
| МПС код | BT |
| Кърстоар в Общомедия | |
Кърстоар (понякога книжовно Кръстофор или Христофор, на македонска литературна норма: Крстоар) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 680 m надморска височина в областта Пелагония, на 3,5 km южно от Битоля. Югозападно над селото е разположен Кърстоарският манастир „Свети Христофор“, а още по-високо над него е Буковският манастир „Свето Преображение Господне“. В началото на XXI век селото се превръща във вилна зона на битолчани.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 5 ханета (домакинства) от Кръстоар дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[2]
В XIX век Кърстоар е село в Битолска кааза на Османската империя. Българско училище се отваря през 1884 година с учител Христо Грънчаров – Щиплията, а първата църква в селото „Св. св. Петър и Павел“ е построена през 1890 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръстево или Кръстофоръ има 280 жители, всички българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Атанас Шопов посещава Кърсоар и в 1893 година пише:
.jpg)
| „ | Преди години всичките кърстофорски християни са признали ведомството на родното си духовно началство. Естественото и справедливото е било и манастирят им да влезе под духовното ведомство на Екзархията. Но това право им се е оспорило и манастирът е завладян от Битолската гръцка митрополия. Така щото, християните, отказани от гръцката митрополия, са се лишили и от църквата си. Завожда се процес. Християните искат църквата си, а митрополията отговаря, че тя е била тяхна собственост додето са признавали нейното духовно ведомство. Въобще гръцките митрополии считат за свои всичките обществени учреждения, които са направени с тяхно благословение или освещение... Същото е станало и с Кърстофорския манастир, който при всичко че се намерва край селото Кърстофор и е правен от кърстофорските християни днес е в ръцете на битолските гъркомани, по единствената причина, че селото е признало духовното ведомство на Екзархията.[5] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кръстофор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстофор има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
Според Георги Попхристов:
| „ | Селото е разположено южно от Битоля, на разстояние не повече от час. Състои се от 30 къщи, чисто български.[8] | “ |
При избухването на Балканската война двама души от Кръстофор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 1981 година селото има 469 жители. Голям брой кърстоарци се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители самоопределили се както следва:[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 164 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кърстоар
Георги Попхристов (1876 – 1962), български революционер, войвода на ВМОРО, ръководител на крилото на протогеровистите- Христо Стойчев (около 1840 – около 1896), български общественик, свещеник в селото от 1886 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Крстоар // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-07-17. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија зa поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 35. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 271 - 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007
| |||||||||||
