Горно Егри
Горно Егри Горно Егри | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 585 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 7223 |
МПС код | BT |
Горно Егри в Общомедия |
Горно Егри (на македонска литературна норма: Горно Егри) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 580 m надморска височина в областта Пелагония, югоизточно от Битоля. Землището му е слято с това на Средно Егри.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горно Егри е село в Битолска кааза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва Егри в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Егри има 120 жители, от тях 70 българи християни и 50 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Егри е чисто турско село в Битолската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Егри има 80 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Егри (Горно, Долно и Средно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В 1914 година в селото има само 42 жители. По време на Първата световна война селото е изселено.[1]
В началото на XXI век има остатъци само от две къщи.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Егри
- Никола Егрийски (1853 – 1904), български хайдутин и революционер
- Петре Лазаров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година, от Егри[7]
- Починали в Егри
- Стоян Ристевски (1914 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Горно Егри // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2016-03-16. Посетен на 19 март 2016.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
|