Направо към съдържанието

Гявато (община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за битолското село. За гевгелийското село вижте Гявато (община Богданци).
Гявато
Ѓавато
— село —
Селската църква „Света Богородица“
Селската църква „Света Богородица“
41.0811° с. ш. 21.1367° и. д.
Гявато
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областГяваткол
Надм. височина870 m
Население122 души (2002)
Пощенски код7314
МПС кодBT
Гявато в Общомедия

Гявато (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в община Битоля, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Гяваткол – малка котловина в прохода между планините Бигла от север и Баба от юг. Югозападно над селото е планинският превал Гявато на 1269 m надморска височина. От Битоля селото е отдалечено 20 km. Гявато има девет махали, разхвърляни на около три километра на височина от 830 до 910 m.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
„Успение Богородично“ на Гяватския превал

По време на Османското владичество Гявато е дервентджийско село, чиито жители са натоварени със задължението да охраняват Гяватския проход по пътя Битоля – Ресен. Въпреки това през XVII век селото е едно от хайдушките гнезда в района.[2]

Според преданието старото село е било разположено по на запад, близо до най-високата точка на Гяватския проход. След като бива опожарено жителите му слизат няколко километра на изток и се установяват на сегашното месторазположение.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Гюват с 60 джизие ханета (домакинства).[3]

Гробищната селска църква „Света Богородица“ е разположена на километър югоизточно от Гявато, на границата със землищата на Кажани и Доленци, за да може да обслужва и малкото християни от тези предимно мюсюлмански села. Църква „Света Богородица“ е изградена и на превала Гявато. На 500 m западно над селото в местността Главище в Бигла е изградена манастирска църква, която също се казва „Света Богородица“.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дявата (Diavata) е посочено като село в Ресенска каза с 220 домакинства и 610 жители българи.[4]

В 1880 година според доклад на лорд Фицджералд селяните българи от Гявато били заплашени от гръцка чета да прогонят българския учител и да го заменят с гръцки.[5]

Руският битолски вицеконсул Лука Няга изпраща това писмо до посланик Новиков в Цариград – в него капитаните Атанасиос Катарахия и Наум Коракас заповядват на жителите на селото да прогонят българския учител или самите те да заминат за България. В противен случай четата нямало да остави нито куче живо в селото.[6]

Иконите в църквата в селото са дело на дебърските майстори Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.[7]

Според Васил Кънчов в 90-те години селото има 200 български християнски къщи с около 283 венчила.[8] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото е населявано от 1500 жители, всички българи.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гявато е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 240 къщи.[10]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гявато има 1800 българи екзархисти и функционира българско училище.[11]

Входът на Националния парк „Пелистер“ от Гявато
Църквата „Света Богородица“ в Главище

По време на Илинденското въстание край Гявато се разиграват тежки сражения между въстаналите българи и османските войски. На 28 юли 1903 година турски войски нахлуват в селото, разграбват го и го опожаряват, като използват и артилерия. Убити и изгорени живи са 24 жители на селото, изнасилени са 43 жени и момичета.[12]

При избухването на Балканската война 6 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[14]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стефан Ал. Туджаровски от Битоля е български кмет на Гявото от 15 септември 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Кирил П. Кондов от Прилеп (9 май 1942 – 25 ноември 1942), Тодор Ст. Мицканов от Самоводене (25 ноември 1942 – 4 декември 1942) и Петър К. Николов от Охрид (6 януари 1943 – 9 септември 1944).[15]

Емиграцията от Гявато започва още от края на XIX век. В 1948 година селото има 1554 жители. Гаващани се изселват към Битоля, Скопие, Охрид, Австралия, САЩ, Канада и Европа.[1] Християнското население на съседното село Кажани произлиза главно от гяватски фамилии, преселили се там предимно след 1912 година.

От 1952 до 1974 година в селото работи осемгодишно основно училище.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители северномакедонци.[16]

Националност Всичко
северномакедонци 122
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2008 година жителите на селото са 112.[1]

Храмовият празник на църквата „Света Богородица“ (28 август по Юлианския календар) се почита от всички гяватчани. Църквата и прилежащото ѝ гробище обслужват също така съседните села Кажани и Доленци.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Гявато
  • Андон Йотев Лайманов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Апостол Василев Четалов (1872 – след 1943), български революционер
  • Апостол Гулабов, български революционер, войвода на гяватската чета в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Апостол Наумов Коцев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Богоя Христов Стойков, български революционер от ВМОРО[19]
  • Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник
  • Вангел Наумов Перчев (? - след 1943), български революционер от ВМОРО[20]
  • Владо Додовски (1938 – 1999), северномакедонски журналист
  • Георги Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Гоше Ристев Юруков (април 1875 – след 1943), български революционер от ВМОРО, земеделец и селски войвода в Битолско по време на Илинденско-Преображенското въстание[22]
  • Димитър Башевски (р. 1943), северномакедонски писател
  • Димитър Кондов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Димитър Кърков, български революционер, деец на ВМОРО
  • Димитър Чунков (1863 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
  • Илия Алушевски (1929 – 2004), фолклорист от Северна Македония
  • Иван Митрев Начов (1879 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденското дружество
  • Коте Йованов Лайманов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Коте Китев Бубев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[23]
  • Наум Бендов (1870 – ?), български революционер
  • Наум Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Науме Търпев Главинчев, български революционер от ВМОРО[21]
  • Никола Китев Бубев, български революционер от ВМОРО[24]
  • Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО[25]
  • Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО, загинал в 1903 година като четник на Георги Сугарев[26]
  • Петър Търпев Гещаков (1858 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
  • Спиро Митрев Пичалов, български революционер от ВМОРО[20]
  • Стефан Димитров Мацанов (Стеван Митрев Мацанов, 1873 - след 1946), български революционер от ВМОРО
  • Стефан Георгиев, български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва в III рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година,[27] умрял преди 1918 година[28]
  • Стоян Николов Гулабов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Ташко Петров Кондов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Тодор Костов Коровойков, български революционер от ВМОРО[17]
  • Тодор Стефанов Мурджев, български революционер от ВМОРО[25]
  • Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин
  • Траян Бендевски (р. 1937), северномакедонски юрист, професор в Скопския университет
  • Траян Темелков Додов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Трене Стоянов Бунев, български революционер от ВМОРО[24]
Починали в Гявато
  • Димитър Грозданов (1867 – 1908), български революционер и духовник
  • Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[29]
Други
  • Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.[30]
  • Петър Таневски (р. 1960), северномакедонски инженер, конструктор в бившата Фабриката за автобуси „11 октомври“ от Скопие, по потекло от Гявато

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Ѓавато // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
  2. ↑ История на България, т. 4 Българският народ под Османско владичество, София 1983, стр. 172.
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
  5. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  7. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
  8. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174 – 175. (на френски)
  12. ↑ Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 191.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  14. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.
  15. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  16. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007 
  17. ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  19. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  20. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  21. ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
  24. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  25. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  26. ↑ Мъченик за вяра и отечество // Блог за Неврокопския митрополит Борис (1888 - 1948), 13 март 2014. Посетен на 6 ноември 2018.
  27. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 243.
  28. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гявато_(община_Битоля)&oldid=12376936“.