Йосиф Мажовски
| Йосиф Мажовски | |
| български зограф | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 1919 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Иван Мажовски |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Йосиф Мажовски в Общомедия | |
Йосиф Радев Мажовски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Йосиф Мажовски е роден в мияшката паланка Лазарополе, Дебърско, Македония. Според брат му Исая Мажовски годината на раждането му е 1845,[2] според Асен Василиев - 1830,[1] а според Цветан Грозданов - 1836 година.[3] Заедно с братята си Исая и Яков Мажовски учи иконопис при баща си Радул Мажовски.[4] Първите самостоятелни работи на Йосиф са от 1862 година още като ученик на Дичо Зограф в тайфата му в Охрид и околията. След това Йосиф работи в Битолско, Ресенско и Охридско заедно с братята си Яков и Исая.[5] Йосиф се занимава и с фотография.[6]
В 1870 година изписва четири от престолните икони на църквата в Бърчево - на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“. В същата година с брат си Яков довършват престолните икони в храма „Свети Архангел Михаил“ в Ташмарунища.[6]
В 1872 година Йосиф изписва живописта в селската църква „Свети Димитър“ в Църнобуки.[5] Йосиф изписва и църквата „Свети Тодор“ в Сърбци, Битолско в 1876 година, където оставя надпис „1876 месеца ІȢлiа 11 денъ испiса се прiтворъ в тои же време беше попъ Тале Тiлевъ и попъ Рiсте попа Петре. Зѡграфъ Iосифъ Радев из Лазарополе“.[1] Работи и в църквата „Свети Никола“ във Върбен, както се разбира от надписа в нея: „Жівописецъ Смиреніи Іѡсифъ Радиѡновичъ ѿ Мала река с. Лазарополе“.[7]
С брат си Яков Мажовски рисува иконите в църквите „Свето Преображение Господне“ в Гопеш, „Свети Георги“ в Олевени, където правят и стенописите, в „Света Богородица“ в Гявато и в „Св. св. Константин и Елена“ в Сопотско.[1] С братята си Исая и Иван рисува иконите в „Света Петка“ в Горна Белица и „Свети Никола“ в Радожда.[1]
В църквата „Свети Никола“ в Теарце Йосиф изработва живописта, която е характеризирана от научните работници като изключително наративна и голяма рядкост, отстъпваща от византийските канони. На иконостаса в тази църква в първата зона са изобразени Свети Георги, Свети Архангел Михаил, Свети Никола, Света Богородица, Иисус Христос, Свети Йоан Кръстител и Свети Димитър. Във втората зона за изобразени иконите от „Актът“ (19 икони). На престолната икона, на която е изобразен Иисус Христос, има текст, който гласи: „Всички свети образи са изобразени в лето от Христа 1866, месец март, ден 24, зограф Йосиф от Лазарополе из Дебър, помени Господе православни християни, общо ктитори и прислужници, помени ги християни у село Теарце“.[5]
В 1867 година работи в църквата „Свети Илия“ в Стенче, където се подписва на иконите „Иисус Христос“, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Димитър убива Лий“.[8] В 1890 година изписва църквата „Свети Георги“ в Цапари.[9]
Известно е съществуването на иконата „Света Троица“ от Йосиф Мажовски, изработена в 1896 година. Тя се намира в катедралната църква „Свети Крал Урош“ в Урошевац. Съдбата на иконата е неизвестна след пожара в църквата в 1999 година.[5]
Следи от богатата дейност на Йосиф Мажовски се намират и в Карпинския манастир, където той е един от тримата зографи заедно с Петър и Атанас Николови от Велес, които след разрухата на фреските от XVI век, изписват наново църквата. В Карпинския манастир се намира изписаната на дърво с темпера икона от Йосиф „Събор на апостолите“ от 1898 година.[5]
В църквата „Свети Никола“ в Куманово изписва иконата „Въведение на Богородица и други светии“, която датира от втората половина на XIX век. От 1898 година датира икона на Мажовски в църквата „Света Параскева“ в Пезово.[5]
Йосиф е автор на икона от същата 1898 година на Свети Илия в църквата „Свети Илия“ в Никуляне, днес в Кумановската галерия за икони.[10]
Умира в 1910[1] или в 1919 година.[5]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Икона на Свети Илия, църква „Свети Илия“ в Никуляне -
„Благовещение“, църква „Света Петка“ във Вратница, 1866 г. -
„Обрезание Господне“, църква „Света Петка“ във Вратница, 1866 година. Днес в Тетовската галерия за икони -
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Никола“ в Бабино, 1888 г., дело на Йосиф и Яков Радеви -
Стенопис на Успение Богородично и надпис от „Свети Никола“ в Бабино, 1888 г., дело на Йосиф и Яков Радеви
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Радул Кузманов Мажовски (1808 — 1859) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Радев Мажовски (1845 — 1919) | Яков Радев Мажовски (1848 — 1920) | Исая Радев Мажовски (1852 — 1926) | Иван Радев Мажовски (1856 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Чокревска-Филип, Јасмина. Зографите Радеви Мажовски од Лазарополе, Прилози, одделение за општествени науки XL 1, Македонска Академија на Науките и Уметностите, Скопје 2009, 119-141.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
- ↑ а б Мажовски, Исая. Възпоминания. печатница на Ив. К. Божинов, 1922. с. 56.
- ↑ Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 85.
- ↑ Мажовски, Исая. Възпоминания. печатница на Ив. К. Божинов, 1922. с. 2, 56.
- ↑ а б в г д е ж Јосиф Радев Мажоски // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
- ↑ а б Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
- ↑ Историја: списание на Сојузот на историските друштва на СР Македонија, том 5. Сојуз, 1969. с. 226.
- ↑ Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 78.
- ↑ Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ с. Никуљане - црква Св. Илија // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 14 април 2014 г.
