Горна Белица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
| Горна Белица Горна Белица | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Горна Белица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 1316 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 6335 |
| Горна Белица в Общомедия | |
_%D0%B2%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0.JPG)
Горна Белица (изписване до 1945 година: Горна Бѣлица; на македонска литературна норма: Горна Белица; на арумънски: Beala di Supra; на албански: Belica e Epërme; на гръцки: Άνω Μπεάλα, Ано Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Горна Белица е открит римски некропол, обявен за паметник на културата.[1]
В XIX век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения Москополе.[2] Една част от тях са преселници от Албания – фаршериоти.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[4]
Според Васил Кънчов в 90-те години на ХІХ век Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Белица (Вишани) е чисто влашко село в Охридската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1200 власи и в селото функционира гръцко училище.[8] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[9]
В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[10]
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[12]
В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „Свети Климент Охридски“. Църквата „Света Троица“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[13]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горна Белица
Захария Пана (1921 – 2001), румънски поет, писател и публицист-
Никола Янкович, зограф от XIX век, роден в Горна или Долна Белица - Стефан Михайляну (1859 – 1900), румънски публицист, убит от ВМОК и ВМОРО
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Археолошки локалитет „Горна Белица“ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 13 октомври 2017.
- ↑ Beala di supra Архив на оригинала от 2008-03-29 в Wayback Machine..
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-155. (на френски)
- ↑ Άνω και κάτω Μπεάλα.[неработеща препратка]
- ↑ Documente berciu biserici[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
| |||||||||||
