Лакаица (община Струга)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лакавица.
Лакаица Лакаица | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Дримкол |
Надм. височина | 1226 m |
Население | 3 души (2002) |
Пощенски код | 6336 |
Телефонен код | 046 |
Лакаица в Общомедия |
Лакаица (на македонска литературна норма: Лакаица; на албански: Lakavica) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селоот е разположено в областта Дримкол, високо в прохода между планините Ябланица от юг и Радук от север, до границата с Албания, в едно малко разширение на Лакаичката река, северно над слива на Лакаичката и Беличката река. Около селото са местностите Цървена вода, Четири извори, Черешне, Добра вода, Ребор, Гемия, Лалбийово бърдо. Две дерета се казват Добра вода и Дервишов трап. Около селото са планините Радуч, Орлов камен, Църни камен, Каменьр (Калкан), Горна Лакавица, Лопушник, Вишарица. Понякога е смятано за част от Голо бърдо.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1913 година землището на днешното село Лакаица е част от синура на Стеблево, използвана предимно като пасища. През 1913 година Стеблево попада в границите на Албания, а землището му е разделено между Албания и Сърбия, като четвърт е в Албания и три четвърти в Сърбия. Стеблевчани основават на сръбска територия самостоятелно село Лакаица. През 1915 година Голо бърдо е присъединено към Сърбия, образуван е Голобърдския срез и стеблевци се връщат в Стеблево. През 1920 година, след като сръбските власти напускат албанската част на Голо бърдо, жителите на Стеблево отново заселват Лакаица, заедно с някои от Кление.[1]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че в селото има 15 къщи, всички на един куп. Гробището е над къщите, а селската слава е на Преображение и на летния Свети Никола (9 май по стар стил).[1]
Родовете в Лакаица са Поповци (по-рано Райковци, 5 къщи със слава на летния Свети Никола) по произход от Стеблево, смятани за един от родовете основатели на Стеблево, Коловичи (1 къща, летен Свети Никола) от Стеблево, а преди това бежанци от кръвно отмъщение от Мат,[1] със старо име Мациновци и клон в Скопие, Цвърковци (Цварковци, 3 къщи, летен Свети Никола) са от Герановци в Стеблево, Бецековци (1 къща) и Стевовци (1 къща, летен Свети Никола) са от Стевовци в Стеблево, Филочевци (1 къща, Света Петка 14 октомври и зимен Свети Никола) са заселени от Кление в 1920 година, Миленкович (1 къща, летен Свети Никола) е от Плаушковци от Кление, Мазникович (1 къща, Света Петка и зимен Свети Никола) от Кление.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители северномакедонци.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 24.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
|