Радолища
Радолища Радолишта Ladorishti | |
— село — | |
Изглед към селото | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Дримкол |
Надм. височина | 684 m |
Население | 3119 души (2002) |
Пощенски код | 6333 |
Радолища в Общомедия |
Радолища (произнасяно в региона Радолишча, на македонска литературна норма: Радолишта; на албански: Ladorishti) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на четири километра западно от Струга, в югозападния край на Стружкото поле, в най-южните склонове на планината Ябланица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]Край селото е открита раннохристиянска трикорабна базилика с една полукръгла апсида при средния кораб, тройно разчленен нартекс, екзонартекс без колонада на западната страна и помещения отстрани на южния кораб и двата притвора, която е датирана към VI век.[1]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Радол, Радул. Формата Радовлища, която се среща в 1342 - 1345 година, е с епентетично л след в под сръбско влияние.[2]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в грамота на Стефан Душан от 1342 - 1345 година: Оу Радов'лиштєхь црьквь Светаа Богородица.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Радолища е окончателно албанизирано. Последен православен свещеник в селото е поп Янче, баща на архимандрит Дионисий Поповски.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Радолища е посочено три пъти - веднъж като Родолища (Rodolischta) с 45 домакинства и 72 жители мюсюлмани и 50 българи, втори път като Радоища (Radoïschta) с 85 домакинства и 230 българи и трети път като Радолища (Radolischta) с 25 домакинства и 70 мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Радолища има 700 жители арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радолища е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[6]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 3119 жители.[7]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 1 |
албанци | 3085 |
турци | 1 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 32 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Радолища
- Венера Лимани (р. 1991), албанска певица
- Керим Мемедали Ходжа (1924 – 1991), албански писател
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Археологически институт към БАН – Bulletin del'Institut d'archeologie, Volumes 30-32, 1967, стр. 192
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179.
- ↑ Енциклопедија на културното наследство на Струга.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
|