Подгорци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Подгорци.
| Подгорци Подгорци | |
| — село — | |
 | |
  Подгорци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 825 m |
| Население | 2160 души (2002) |
| Пощенски код | 6336 |
| Подгорци в Общомедия | |
Подгорци (на македонска литературна норма: Подгорци; на албански: Podgorci) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Ябланица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Подгорци е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1845 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Подгорици (Podgoritzi) е посочено като село със 70 домакинства, като жителите му са 21 мюсюлмани и 180 българи.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години Подгорци има 46 къщи екзархисти, 33 къщи патриаршисти и 85 къщи арнаути. Населението на Подгорци заедно с това на съседните Боровец и Лабунища ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Подгорци има 600 жители българи християни и 550 българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Подгорци е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 202 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подгорица има 288 българи екзархисти и 352 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[6]
В 1924 година е изградена църквата „Свети Йоан Владимир“. В 1995 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на църквата „Света Богородица Пречиста“.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Подгорци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 2160 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 376 |
| албанци | 573 |
| турци | 564 |
| роми | 0 |
| власи | 7 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 41 |
| други | 599 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Подгорци
Иван Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, зидар, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, убит на 18 април 1913 година[9]
Йован Стрезовски (р. 1931), северномакедонски писател- Ламби (Ламбре) Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[10]
- Радмила Пашич (1931 - 2015), археоложка от Република Македония
Серафим Кръстич (1883 - след 1935), сръбски политик- Стоян Кръстич (1890 - след 1939), сръбски политик
- Стоян (Стойчо) Янкулов Торбичков, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Подгорци
- Починали в Подгорци
- Стоян Кръстев (1850 – 1890), сърбомански свещеник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164 – 165. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17, 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
| |||||||||||
