Вранища
Тази статия е за селото в Северна Македония. За горанското село в Косово вижте Вранище (община Драгаш).
| Вранища Враништа | |
| — село — | |
 „Света Петка“ във Вранища | |
  Вранища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 684 m |
| Население | 1517 души (2002) |
| Пощенски код | 6334 |
| Вранища в Общомедия | |
Вранища (на македонска литературна норма: Враништа; на албански: Vranishti) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на левия бряг на Черни Дрин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория
[редактиране | редактиране на кода]В югозападния край на селото, при вливането на река Шум в Черни Дрин, в местността Църквени ливади е разкрито енеолитно селище.[1]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Света Богородица Пречиста“ е изграден върху голяма средновековна трикорабна базилика от IX - X век.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Никола“ е от началото на XIX век.[3]
В XIX век Вранища е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вранишча (Vranistcha) е посочено като село с 95 домакинства, като жителите му са 16 мюсюлмани и 230 българи.[4]
Според Васил Кънчов в 90-те години Вранища има 60 християнски къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вранища има 526 жители българи християни и 6 българи мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранища е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Вранища има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]
По време на Балканската война в 1912 година 3 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването от 2002 година селото има 1517 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1506 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 4 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
На 17 декември 2000 година е поставен темелния камък на третата църква в селото „Света Петка“. Църквата е осветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски на 16 септември 2007 година. В селото има и три параклиса – „Свети Атанасий Велики“, изграден в 1973 година, „Свети Козма и Дамян“, изграден в 1985 година и „Свети архангел Михаил“, изграден в 1992 година.[3]
В 2014 година формата на името на селото е върната от Вранище (Враниште) към историческата Вранища (Враништа).[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вранища
Дуко Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов[12]- Лазар Цириов, български революционер
- Милош Апостолов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков[13]
- Свързани с Вранища
- Коста Писинов, български учител в селото между 1867 и 1868 година[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1607. (на македонска литературна норма)
- ↑ Света Богородица с. Враништа // Крале Марко. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ а б Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 533.
| |||||||||||
