Свети Никола (Вранища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Струга | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Вранища |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Стружко |
| Изграждане | началото на XIX век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска църква в стружкото село Вранища, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена, осветена и изписана в 1804 година.[1] Зографисана е от Дойчин от Росоки и Йован от Струга.[2] В Кодиката на църквата е отбелязано, че в 1805 година по време на военни действия между местните бегове са повредени зидовете от куршуми, а от покрива са отнесени всички керемиди и църквата стояла открита три години.[1]
През 1868 година Аврам Дичов изографисва фрески в западния, южния и северния дял на църквата, а през 1879 година - в олтара и наоса.[3][4]
-
Стенописи от храма -
Иконостасът -
Стенописи от храма -
Хризма с датата 1879
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Цветковски, Сашо. Фрескоживописот и иконописот во Струга и струшко од времето на преродбата. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2008. с. 5.
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Цветковски, Сашо. Аврам Дичов, Струга, 2011, с. 9-10, 25-26.
