Збъжди
| Збъжди Збажди | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Збъжди | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Малесия |
| Надм. височина | 1252 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
| Збъжди в Общомедия | |
Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, на македонска литературна норма: Збажди; на албански: Zbazhda) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов името е от първоначалния вариант * Събѫжде, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име *Събѫдъ = старополското лично име Zbąd.[1]
Йордан Заимов също смята, че етимологията на името Сбъжди е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Пребъдище, Воденско, Побоже (Побѫжда 1273), Скопско.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Збъжди е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Збъие (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Збъждье има 550 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Збъжи (Жебине) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 3 къщи.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война 1 човек от Збъжде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители северномакедонци.[9]
Църквата в селото е „Успение Богородично“.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Збъжди
Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО[11]- Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО[12]
- поп Йордан Атанасов – Моцарт[13] или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902 и 1903 година[14]
- Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО[15]
- Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО[16]
- Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО[17]
- Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[17]
- Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО[11]
- Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[18]
- Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО[11]
- Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[17]
- Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 54.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 68, 73.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
