Селци (община Струга)
Тази статия е за селото в Дримкола, Северна Македония. За селото в България вижте Селци. За други значения на Селце вижте Селце.
| Селци Селци | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Селци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 1244 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Селци в Общомедия | |
Селци или Селце, известно и като Джупа Селце или Жупа Селце (на македонска литературна норма: Селци), е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Селци е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селци има 1050 жители българи християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце Жупа е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 143 къщи.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 1144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селци-Буренец има 150 български екзархийски къщи.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Селци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Селци е център на Селечката община на българската Дебърска околия.[6]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[7]
В селото има църкви „Свети Атанасий“ и „Свети Никола“.[8]
В една от църквите в Селци работят Дичо Зограф и Аврам Дичов.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Селци
Арсени Йовков (1882 – 1924), български революционер- Блаже Спиров Велев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, щаб на нестроева рота на 1 дебърска дружина[10] Загинал през Първата световна война.[11]
- Войдан Чернодрински (1875 – 1951), български драматург
- Георги Кузманов (1855 – 1910), български свещеник[12]
- Йон Попов (1856 - 11 юли 1944), български екзархийски свещеник убит
- Кръстьо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 18 (20)-годишен, хлебар, симитчия, ІІІ клас (основно образование) 1 рота на 3 солунска, 2 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 5 (6) юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
- Нико Йовков (1879 – 1903), български революционер
Ристо Аврамовски (р. 1943), композитор от Северна Македония- Секула Поповски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Селци през Илинденско-Преображенското въстание[14]
- Спас Петков, селски войвода на ВМОРО, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[15]
- Стефан Богоев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на сребърен кръст „Св. Александър“[16]
- Трайче Кочков, български революционер
- Фидан Андреев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, хлебар, II клас, 3-та рота на 7-а Кумановска дружина, 26.IX.1912 – 18.VI.1913 г. убит[17]
- Хараламби Андреев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 5
- ↑ Чернодрински, Войдан. Свещеник Георги Кузманов. Вестник „Дебърски глас“, подлистник, брой 45-49, София, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 127.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
| |||||||||||
