Присовяни
| Присовяни Присовјани | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ | |
  Присовяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Малесия |
| Надм. височина | 1053 m |
| Население | 11 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
| Присовяни в Общомедия | |
Присовяни (на македонска литературна норма: Присовјани) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на планината Караорман под връх Малка Краста.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Никола“ в Присовяни е изградена през 1852 година.[1]
В XIX век Присовяни е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Присовяни (Prissoviani) е посочено като село с 43 домакинства, като жителите му са 118 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Присовяни има 480 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Присони е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Присовяни има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Присовяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители македонци.[7]
В селото освен „Свети Никола“, има и църкви „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“, чийто темелен камък е осветен и поставен в май 2000 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Присовяни
Йован Котески (1932 – 2001), писател от Република Македония
Дойчин Христов, български революционер- Ламбе Стоянов Мойсоски (1886 - 1984), български революционер известен още като последния жив участник в Илинденското въстание
- Тасе Христов (1868 - ?), български революционер
- Христо Тодоров, български революционер, четник на ВМОРО[9]
- Цветко Христов (1884 - 1914), български революционер
- Други
- Ясна Котеска (р. 1970), северномакедонска писателка, по произход от Присовяни
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цветковски, Сашо. Аврам Дичов. Струга, 2011. с. 18 -19.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 20, 4 септември 1910, стр. 4.
| |||||||||||
