Боровец (община Струга)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Боровец.
| Боровец Бороец | |
| — село — | |
 | |
  Боровец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 679 души (2002) |
| Пощенски код | 6336 |
| Боровец в Общомедия | |
Боровец или Бороец (на македонска литературна норма: Бороец; на албански: Boroveci) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Белица над язовира на Черни Дрин „Глобочица“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Боровец е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквите „Света Богородица“ и „Свети Атанасий Велики“ са от XIX век и не са изписани. В „Света Богородица“ има икони от Дичо Зограф.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Боровец (Borovetz) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 172 българи.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години Боровец има 54 къщи екзархисти, 24 къщи патриаршисти и 20 къщи арнаути. Населението на Боровец заедно с това на съседните Лабунища и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[3] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Боровец има 360 жители българи християни и 200 българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бороища е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак със 125 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Борец има 136 българи екзархисти и 184 българи патриаршисти сърбомани.[6] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото има 70 къщи българи-патриаршисти и 40 къщи българи-мохамедани. Местните жители се занимават със земеделие и скотовъдство, както и с работа в чужбина, където се прехранват с шекерджилък, халваджилък и млекарство. Деребанов отбелязва:
| „ | Тъжно впечатление прави човеку това село, защото всичко наоколо е голо и каменисто. Къщите са разхвърлени по едни голи и каменисти ридове. Нищо особено за това село нема, освен това, че тук се разпространи сръб[ската] пропаганда в Дримкола и само за това, че боровчани от старо време отиват на чужбина в Сърбия...[7] | “ |
Според преброяването от 2002 година селото има 629 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 193 |
| албанци | 74 |
| турци | 175 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 187 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Боровец
Анастас Кръстев (1847 – 1910), български духовник
Коста Шуменкович (1828 – 1905), сърбоманин, обществен деец- Матея Шуменкович (1864 – 1939), сърбоманин, свещеник
- Други
- Илия Шуменкович (1881 – 1962), сърбоманин, сръбски политик, по произход от Боровец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 74.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
| |||||||||||
