Модрич
- Вижте пояснителната страница за други значения на Модрич.
| Модрич Модрич | |
| — село — | |
 Църквата „Успение Богородично“ | |
  Модрич | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 781 m |
| Население | 25 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Модрич в Общомедия | |
Мо̀дрич (на македонска литературна норма: Модрич) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Модрич е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Модрич (Modritch) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 152 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Модрич има 960 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Модрич е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 78 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Модрич има 624 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи.[5] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Модрич има 63 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи (от 1908 г.).[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Модрич е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Модрич е село с 60 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година.[8]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Модричъ е част от Требищката община на българската Дебърска околия.[9]
Към началото на XXI век селото има около 50 къщи. Църквата в селото е посветена на „Успение Богородично“. На входа на селото е разположен манастирът „Свети Никола“, в местността Градище – манастирът „Свети Арахангел“, в Долна махала манастирът „Свети Георги“, а в Кочева махала – манастирът „Свети Атанасий“. На 26 юли 2004 година е осветен и поставен темелният камък на църквата „Свети архангел Гаврил“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 25 жители македонци.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Модрич
Апостол Соколов, свещеник в Охрид след 1850 година, инициатор за построяването на българското училище в Кошичка махала в Охрид през 1860 година[12]
Бошко Смакьоски (1938 – 1998), писател от Северна Македония- Иван Христов, български опълченец, ІІI опълченска дружина[13]
- Йордан Добревски (1939 – 1980), писател от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 602.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
| |||||||||||
