Локов
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония със старо име Локово, вижте Петра (дем Катерини).
| Локов Локов | |
| — село — | |
 Селската църква „Възнесение Господне“ (1939) | |
  Локов | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Малесия |
| Надм. височина | 1167 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
| Локов в Общомедия | |
Локов (на македонска литературна норма: Локов) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
В XIX век Локов е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Локва (Lokva) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 75 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Локово има 320 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Локуф (Локва) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Локов има 320 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Локово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]
В селото има църкви „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Света Петка“ и „Свето Преображение“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 19 август 1994 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Локов
Атанас Йонов Трифунов, български революционер от ВМОРО[8]- Богдан Блажев Тасев, български революционер от ВМОРО[8]
- Марко Блажев, български революционер от ВМОРО[9]
- Павле Силянов Марков, български революционер от ВМОРО[10]
- Юрдан, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Локов през Илинденско-Преображенското въстание[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
| |||||||||||
