Направо към съдържанието

Пребъдище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пребъдище
Σωσάνδρα
Стара къща в Пребъдище
Стара къща в Пребъдище
Гърция
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Централна Македония
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Воденско
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина170 m
Население1203 души (2001 г.)

Пребъдище (изписване до 1945 година: Прѣбѫдище, на гръцки: Σωσάνδρα, Сосандра, до 1922 година Πρεμπόδιστα, Пребодиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Пребъдище е разположено на 170 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 2 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етмология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji *Прѣбѫдишти от личното име *Прѣбѫдъ, засвидетелствано в гръцки извор от VII век като Περβοῦνδος.[3]

Йордан Заимов също смята, че етимологията на името е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Сбъжди, Охридско, Побоже (Побѫжда 1273), Скопско.[4]

Праистория

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Пребъдищко неолитно селище

В 2007 година край Пребъдище е открито неолитно селище.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пребъдище е село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Препатица (Prepatitza), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Прѣбѫдица (Прибѫдище) живеят 250 българи християни и 1080 българи мохамедани.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пребудище (Preboudichté) има 448 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото с 352 жители българи християни и 1216 българи мохамедани.[2]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Прибодище (Прибодиште) има 55 къщи славяни християни и 200 къщи славяни мохамедани.[9] В 1922 година е преименувано на Сосандра.[2]

След Гръцко-турската война, в 1924 година мюсюлманското население на Пребъдище е изселено в Турция и в селото са настанени 487 гърци бежанци.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 148 бежански семейства и 628 души.[10] В 1940 година селото има 1178 жители, от които 505 местни и 673 бежанци.[2] Няколко семейства емигрират в Югославия.[2]

В 1981 година селото има 1291 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-бежанско като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[11]

В 1988 година двете запазени Пребъдищки воденици са обявени за паметник на културата.[12][13]

Землището на селото се напоява добре от Голема река (Пожарската река). Селото произвежда пипер, тютюн, овошки, жито, десертно грозде.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Пребъдище на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Горица[14] Κορίτζα Корфула Κορφούλα[15] възвишение на З от Пребъдище (319,2 m)[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1435[2] 1176[2] 908[2] 1178[2] 1131[2] 1250[2] 1345 [2]1241[2] 1174[2] 1206 1078 1008

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Пребъдище
  • Анастас Ташев (Αναστάσιος Τασιώνης), гръцки андартски деец от трети клас[16][17]
  • Анастас Пейов (Αναστάσιος Πέγιος), гръцки андартски деец от трети клас[16]
  • Атанас Минчев (Αθανάσιος Μίντσης), гръцки андартски деец[17]
  • Димитър Вангелов (Δημήτριος Ευαγγελίδης), гръцки андартски деец[17]
  • Димитър Делев (Δημήτριος Δέλιος), гръцки андартски деец[17]
  • Димитър Попташев (Δημήτριος Παπατάσιος), гръцки андартски деец от втори клас[16]
  • Константин Сапунджиев (Κωνσταντίνος Σαπουντζης), гръцки андартски деец[17]
  • Мина Минчев (Μηνάς Μίντσης), гръцки андартски деец[17]
  • Теоклит Папайоану (1840 – 1907), гръцки духовник
  • Христо Кехайов (Χρήστος Κεχαγιάς), гръцки андартски деец[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 97. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 185.
  4. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
  5. ↑ Αρχαίος οικισμός Αψάλου // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-29. Посетен на 28 април 2018.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  12. ↑ Παλαιός Μύλος Σωσάνδρα // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 2 май 2018.
  13. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/293/29/22-1-1988 - ΦΕΚ 90/Β/19-2-1988 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 2 май 2018.
  14. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  16. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)
  17. ↑ а б в г д е ж Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пребъдище&oldid=12382082“.