Горно Родиво
| Горно Родиво Άνω Κορυφή | |
 Църквата „Света Параскева“, построена в 1979 г. | |
  Горно Родиво  Горно Родиво  Горно Родиво | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 380 m |
| Горно Родиво в Общомедия | |
Горно Родиво (на гръцки: Άνω Κορυφή, Ано Корифи, до 1925 година Άνω Ράδοβος, Ано Радовос или Άνω Ράδοβος, Ано Радово[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Горно Родиво е било разположено на 380 m надморска височина в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 18 km югозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Света Параскева“ е от 1750 година,[3] обновена по-късно. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Родиво живеят 200 българи християни.[4] Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Радово (Gorno Radovo) има 184 българи екзархисти, като в селото работи българско училище.[5] В 1906 година в Горно Родиво е открито българско училище.[6]
По време на Балканската война 2 души от Горно Родиво се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Родиво има 37 къщи славяни християни.[8] В 1922 година Горно Родиво е преименувано на Ано Корифи.[9]
Селото се разпада през зимата на 1947 година по време на Гражданската война в Гърция.[2] Повечето от жителите му бягат в Югославия и селото не е възстановено. Землището му е присъединено към това на Саракиново.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 161[2] | 195[2] | 206[2] | 326[2] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Родиво
Димитър Колев (1882/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11]- Костадин Мицев Ширтов (Мицов, Митов, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
- Лазар Димитров (1874 – 1903), воденски войвода на ВМОРО
- Георги Симеонов, деец на ВМОРО, войвода на чета във Воденско по време на Илинденско-Преображенското въстание, роден в Горно или Долно Родиво[13]
- Свързани с Родиво
- Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Горно Родиво в 1903 година[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 805.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
| ||||||||||||||||||||||||
