Долно Родиво
| Долно Родиво Κάτω Κορυφή | |
_-_Radovo-Bas_-_M%C3%A9diath%C3%A8que_de_l%27architecture_et_du_patrimoine_-_APOR156693.jpg) | |
  Долно Родиво  Долно Родиво  Долно Родиво | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 78 души (2021 г.) |
| Долно Родиво в Общомедия | |
Долно Родиво (на гръцки: Κάτω Κορυφή, Като Корифи, до 1925 година Κάτω Ράδοβος, Като Радовос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Долно Родиво е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 km югозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.[2] Горната махала – Горно Родиво е изоставена.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Родилова-и зир с 37 джизие ханета (домакинства).[4]
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Додиво (Kato-Dodivo), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5]
В 1885 година в Долно Родиво е открито българско училище.[6]
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Родиво живеят 250 българи християни.[8]
Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Долно Радово (Dolno Radovo) има 504 българи екзархисти и работи българско училище.[9]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 350 жители.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Родиво има 45 къщи славяни християни.[11]
В 1922 година Долно Родиво е преименувано на Като Корифи.[12]
В 1924 година в България се изселват 29 българи от Долно Родиво.[10]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949). По-големият дял от жителите му бягат в Югославия, а по-малкият е изселен от властите в Бизово и се връщат след нормализиране на обстановката.[10]
Селото произвежда череши и орехи, като е развито и скотовъдството.[10]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ (126 жители в 1981 г.) и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[13]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 491[10] | 435[10] | 501[10] | 599[10] | 65[10] | 121[10] | 128[10] | 126[10] | 114[10] | 96 | 62 | 78 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Родиво
Георги Симеонов, деец на ВМОРО, войвода на чета във Воденско по време на Илинденско-Преображенското въстание, роден в Долно или Горно Родиво[14]
Ристо Ячев (1942 – 2019), писател от Северна Македония- Ташко Мамуровски (р. 1937), историк от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
| ||||||||||||||||||||||||
