Горно Пожарско
| Горно Пожарско Ανω Λουτράκι | |
 Църквата „Свети Йоан Предтеча“ | |
  Горно Пожарско  Горно Пожарско  Горно Пожарско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 500 m |
| Демоним | горнопожарени[1] |
Горно Пожа̀рско (на гръцки: Ανω Λουτράκι, Ано Лутраки, катаревуса: Ανω Λουτράκιον, Ано Лутракион, до 1922 година Άνω Πόζαρ, Ано Позар[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Горно Пожарско е било разположено 500 m надморска височина в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 20 km западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже над Пожарски бани.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горно Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. Според преданията селото е по-старо от Долно Пожарско, но постепенно намалява, тъй като жителите му слизат в Долното село.[3] Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Горно Пожарско е от средата на XIX век.[4] Църквата „Свети Георги“ също е стара.[5] Жителите са предимно скотовъдци.[3]
Повечето статистики не различават Долно и Горно Пожарско. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[7]
В 1881 година Пожарско е обрано от разбойника Бекир пехливан.[8] В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[10]
Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[11]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 2080 жители.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на Първата световна война българските военни власти евакуират жителите на Горно Пожарско в Южна Сърбия.[3] След войната повечето жители на Горно Пожарско се връщат, но изграждат къщи в Долно Пожарско.[3]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Пожарско има 170 къщи славяни християни.[12] В 1922 година е преименувано на Лутракион. В 1981 година селото има 1066 жители.
В 1924 година 15 български семейства от Горно и Долно Пожарско се изселват в България - осем във Варна, шест в София и едно в Стара Загора.[1]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). Повечето жители бягат в Югославия, а тези, които бягат в други селища в Гърция, след като се връщат, се установяват в Долно Пожарско и Горно е изоставено.[3] Запазени са църквите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Георги“.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1803[3][13] | 79[3] | 159[3] | 185[3] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Пожарско
Петре Бицевски (р. 1939), северномакедонски писател- Тръпко Бицевски (р. 1938), северномакедонски композитор и мелограф
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бицевски, Т. Прилог кон проучувањето на обредните песни во селото Горно Пожарско, Мегленско (Егејска Македонија), Македонски фоклор II /5-6, 1970, 81-104.
- Бицевска, К. Деминутивни образувања кај именките во говорот на селото Горно Пожарско. – Литературен збор, 1984, № 5, 43—48.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Заедно с Горно Пожарско.
| ||||||||||||||||||||||||
