Сборско
| Сборско Πευκωτό | |
  Сборско  Сборско  Сборско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 680 m |
Сборско (на гръцки: Πευκωτό, Певкото, катаревуса Πευκωτόν, Певкотон, до 1926 Σμπόρτσκο, Сборцко[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сборско е разположено на 680 m в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 km северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Пиново.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Исборине с 45 джизие ханета (домакинства).[3]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Спортско (Sportsko), Мъгленска епархия, живеят 4200 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сборско (Sborsko) е посочено като село във Воденска каза с 212 къщи и 1346 жители българи.[5]
В 1893 година в Сборско е открито българско училище.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сборско живеят 880 българи християни.[7]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сборско (Sborsko) 1200 българи екзархисти и в селото има има българско училище.[8]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи 930 жители.[2]
По време на Балканската война 3 души от Сборско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война, тъй като край селото минава фронтовата линия, населението на Сборско е евакуирано от българските военни власти – по-голямата част в Тиквеш, а по-малката в старите предели на Царството. След войната се връщат само малък брой.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зборско има 260 къщи славяни християни.[10] В 1926 година е прекръстено на Певкото.[2]
В 1924 година 22 души емигрират в България.[2]
По време на Втората световна война край селото действат югославски комунистически партизани. Партизанинът от Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ Христо Андонов – Галча от Цариброд, който пребивава в Сборско в началото на 1944 година, го описва по следния начин:
| „ | Селото е малко и скрито на височина като орлово гнездо. Непристъпно е за неприятелски части. Селото живее в такава мизерия, каквато много рядко може да се види на друго място. Къщите са изградени от груб камък, без прозорци. В средата – огнища, а димът от огнищата излиза от малък отвор на покрива. Стаите са преградени от редки, дървени прегради като в обор; в тях спят заедно с добитъка си. Постелята им е на пода, а одеало им е гуня от овча кожа...[11] | “ |
По време на окупацията селото е изгорено от германските окупационни части.[2]
Селото пострадва силно и от Гражданската война в Гърция, като през зимата на 1947 година жителите му са изселени в полските села Северяни и Невор. След нормализирането на обстановката жителите на Сборско не се връщат, а им е изградена специална махала в Северяни на пътя за Сборско. В 1951 година селото се води напуснато, а в 1961 година на съвсем ново място със 198 жители.[2]
Традиционно жителите на селото се занимават предимно със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1102[2] | 172[2] | 189[2] | 292[2] | 0[2] | 198[2] | 228[2] | 244[2] | 268[2] | 0 | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сборско
Митре Шпинтов, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО[12]- Петре Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, четата на Гоце Бърдаров[13]
- Петър А. Димов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[14]
- Петър Вълчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[15]
- Стоян Цървенаков, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[16]
- Починали в Сборско
- Борис Хараламбев Карпадски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]
- Димитър Желязков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[18]
- Лука Иванов (1867 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Кара Ташо (? – 1906), български революционер
- Тодор Тетовчето (? – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Михаил Попето[19][20]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Андонов, Христо. Царибродски родослов 1851-1951, Пирот, б.г., с. 313.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39. Може би идентичен с Петър А. Димов.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 237.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 5; а.е. 323, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 193, л. 101
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64, 96.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
| ||||||||||||||||||||||||
