Драгоманци
Тази статия е за мъгленското село в Гърция. За кумановското в Северна Македония вижте Драгоманце.
| Драгоманци Άψαλος | |
 | |
  Драгоманци  Драгоманци  Драгоманци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 150 m |
| Население | 919 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 584 00 |
| Телефонен код | 2384 |
| Драгоманци в Общомедия | |
Драгоманци (на гръцки: Άψαλος, Апсалос, до 1926 година Δραγουμάνιτσα или Δραγομανίτσα, Драгуманица/Драгоманица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 150 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 15 km северно от град Воден (Едеса) и на 11 km южно от демовия център Съботско (Аридеа).[2][3] Селото е в началото на Драгоманския пролом, през който река Строница (Умин дол) излиза от Мъглен.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория и Античност
[редактиране | редактиране на кода]В околностите на Драгоманци е локализирано античниото селище Апсалос,[2] един от трите града в Алмопия заедно с Орма и Европос, споменати от Клавдий Птолемей във II век. Праисторически и антични селища са разкрити в местностите Комвос, Грами, Тумба и Върбен. Смята се, че в античността селищата около Драгоманци са сателити на крепостта над Почеп (Маргарита).[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгоманци (Dragomantzi) е посочено като село във Воденска каза с 340 къщи и 915 жители мюсюлмани и 280 българи.[7]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Драгоманци е българо-мохамеданско селище с мъжко население 424 души и 120 домакинства.[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драгоманци живеят 220 българи християни и 1000 българи мохамедани.[9] Българите християни постепенно се преселват във Воден.[10]
Християнското население на Драгоманци е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгоманци (Dragomantzi) има 120 българи екзархисти.[11]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото като чисто българско мохамеданско с 1280 жители.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Като чисто мюсюлманско село е регистрирано в преборяванията от 1913 и 1920 година.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Драгоманце има 260 къщи турци и 10 къщи цигани мохамедани.[12]
В 1924 година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт - Хаджи Осман, Никомидийско, Акдаг Маден, Анкарско, и Булгар Маден, в Южна Турция, Тракия - от Ексамили на Галиполския полуостров, и Мала Азия - от Смирненско.[2] В 1926 година е преименувано на Апсалос.[10] В 1928 година селото е бежанско с 299 семейства и 1210 жители бежанци.[13] В 1945 година са заселени и власи от Епир.[2]
Селото произвежда големи количества десертно грозде, тютюн, жито, като добре развито е и скотовъдството.[10]
В 1981 година селото има 1277 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-влашко като и понтийският език и влашкият в него са запазени на средно ниво.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пърнаска[4] | Παρνάσκα | Пурнари | Πουρνάρι[15] | възвишение на Ю от Драгоманци (304 m)[4] |
| Върбино[4] | Βέρμπινον | Ития | Ίτιά[15] | възвишение на ЮИ от Драгоманци (261 m)[4] |
| Почепски кайнак | Καϊνάκι Μαργαρίτας | Пиги Маргаритас | Πηγή Μαργαρίτας[15] | река на С от Драгоманци[4] |
| Албанска[4] | Άλμπάνσκα | Корифи | Κορυφή[15] | възвишение в Паяк на ЮИ от Драгоманци, на ЮЗ от Дреново и на И от Върбени[4] |
| Дигника[4] | Ντίγνικα | Сикомено | Σηκωμένο[15] | възвишение в Паяк на Ю от Дреново (334,6 m)[4] |
| Чатак[4] | Τσατάκ | Фурка | Φούρκα[15] | възвишение в Паяк на ЮИ от Дреново[4] |
| Язиз[4] | Γιαζίζ | Агиос | Άγιος[15] | местност в Паяк на Ю от Дреново[4] |
| Кара[4] | Καρά | Мавропотамос | Μαυροπόταμος[15] | името на Мъгленица в пролома ѝ в Паяк[4] |
| Чифлик[4] | Τσιφλίκι | Врахаки | Βραχάκι[15] | местност в Паяк на И от Драгоманци и на З от Дреново[4] |
| Големища[4] | Γκουλέμαστα | Мегали Периохи | Μεγάλη Περιοχή[15] | местност в Паяк на ЮЗ от Дреново[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1050[10] | 1015[10] | 1313[10] | 1502[10] | 1572[10] | 1491[10] | 1320[10] | 1277[10] | 1254[10] | 1178 | 1121 | 919 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Τοπική Κοινότητα Αψάλου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Αρχαίος οικισμός Αψάλου // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-06-24. Посетен на 30 април 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/49633/1175/7-1-1987 - ΦΕΚ 271/Β/2-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-06-30. Посетен на 18 октомври 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 89. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
