Направо към съдържанието

Страища

Страища
Ίδα
— село —
Излед от Страища
Излед от Страища
Гърция
41.01° с. ш. 22.1767° и. д.
Страища
Централна Македония
41.01° с. ш. 22.1767° и. д.
Страища
Воденско
41.01° с. ш. 22.1767° и. д.
Страища
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина190 m
Население570 души (2021 г.)
Страища в Общомедия

Страища (на гръцки: Ίδα, Ида, до 1925 година Στράιστα, Страиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Селото се намира на 5 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Църквите в Страища, отдясно старата „Свети Никола

Според преданията селото се е намирало на един километър северно от сегашното си местоположение и се е наричало Грамада.[2] Църквата в селото „Свети Николай“ е построена около 1880 година и е изписана отвътре.[2][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Страиджа (Straïdja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Страища живеят 150 българи-християни и 130 българи-мохамедани.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Страища (Straïchta) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[7] Населението на селото дава доста участници в гръцката пропаганда – Манолис Николау, Милтиадис Младенис, Димитриос Младенис, Андреас Ицо, Апостолос Бенцис. Особено деен е поп Димитриос Папахристос, който е четник при Павлос Мелас, а по-късно ятак на капитан Никандър Папайоану.[2]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Северяни с 288 жители българи християни и 158 българи мюсюлмани.[3]

Обесването на Юда от църквата „Свети Николай“.

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Страище (Страjиште) има 64 къщи славяни християни и 32 къщи славяни мохамедани.[8]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 112 понтийски гърци, бежанци от Турция.[3] В 1925 година е преименувано на Ида по псевдонима на Йон Драгумис капитан Идас. Драгумис остава в манастира „Свети Мина“ в Новоселци четири месеца по време на така наречената Македонска борба.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 30 бежански семейства и 112 души.[9] От 738 жители в 1940 година 492 са местни и 246 са бежанци.[3]

По време на Втората световна и Гражданската война няколко семейства емигрират в Югославия. Селото пострадва силно от Гражданската война.[3]

Част от бежанците напускат селото и се заселват в големите градски центрове[3] и затова към началото на XXI век населението е предимно местно.[2][3]

Селото произвежка жито, тютюн и десертно грозде,[3] като е известно със своята ракия. Има начално училище, нова църква и детска градина.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Страища на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мейдада[10] Μεϊντάντα Ксефото Ξέφωτο[11] местност на СЗ от Страища[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 506[3] 420[3] 503[3] 738[3] 640[3] 723[3] 744[3] 690[3] 671[3] 735 639 570
Родени в Страища
  • Апостол Бенчев (Απόστολος Μπέντσης), гръцки андартски деец[12]
  • Димитър Попхристов (Δημήτριος Παπαχρήστου), гръцки андартски деец[12]
  • Младен Божинов (Μλαδένης Μποζίνος, Младенис Божинос), агент от втори клас[13]
  • Христо Димитров (Χρήστος Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети ред, ръководител на гръцката пропаганда в селото, куриер и водач на чети, ръкоположен за свещеник, за да неутрализира екзархийското движение[13]
  • Трифон Димитриу (Τρύφων Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас 1906 – 1908 година[14]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Ida // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
  4. Άγιος Νικόλαος Στην Ίδα // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 21 април 2018.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  12. а б Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
  13. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 127. (на гръцки)
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)