Църнешево
| Църнешево Γαρέφι | |
 Стара къща в Църнешево | |
  Църнешево  Църнешево  Църнешево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 141 m |
| Население | 625 души (2021 г.) |
Църнешево или Църнешово (на гръцки: Γαρέφι, Гарефи, катаревуса Γαρέφιον, Гарефион, до 1922 година Τσερνέσοβο, Цернесово, Τσερνέσοβον, Цернесовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Църнешево е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали северната Горно (220 m)[2] и южната Долно Църнешево (180 m), на гръцки – Ано и Като Гарефи.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Църнешево е село във Воденска каза на Османската империя. Горно Църнешево е българско християнско селище, а Долно – българско мюсюлманско.[2] Гробищната църква „Успение Богородично“ е от 1810 година.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Царничево (Tzarnichevo) е посочено като село във Воденска каза със 103 къщи и 164 жители българи и 296 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Църнешево (Царнеш) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 326 души и 90 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Църнешево живеят 210 българи християни (съответно в Горно Църнешево) и 580 българи мохамедани[7] (в Долно Църнешево).[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнешово (Tzirnechovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва Горно Църнешево със 124 жители,[2] а Долно със 740.[3]
В 1909 година в Църнешево е открито българско училище.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църнишево (Црнишево) има 49 къщи славяни християни и 171 къщи славяни мохамедани.[10] В 1922 година селото е прекръстено на Гарефи на името на починалия в него гръцки андартски капитан Константинос Гарефис.[2]
След Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Църнешево е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства и 103 души.[11] Според други данни общо селото има 436 жители, от които 326 местни, жители на Горно, и 110 бежанци, жители на Долно Църнешево.[2] Жителите на Горно Църнешево се изселват към големите градски центрове, но също така изкупуват имотите на бежанците от Долно.[2] От 195 жителите на Долно Църнешево в 1940 година голяма част са местни.[3] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 120 жители 80 са местни и 40 са бежанци.[3]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949), когато жителите на Горно Църнешево са преселени от властите в Бахово и Съботско. След нормализирането на ситуацията се връщат.[2] След войната бежанците от Долно Църнешево се изселват напълно и на тяхно място се заселват местни от Горно.[3]
Селото произвежда пипер, тютюн, жито, десертно грозде а е развито и скотовъдството.[2][3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Смарлика[12] | Σμαρλίκα | Вромотопос | Βρωμότοπος[13] | местност на С от Църнешево[12] |
| Ушите[12] | Ούιστε | Авти | Αύτί[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
| Чаири Мучил[12] | Τσαΐρια Μούτσιλ | Ливадия | Λιβάδια[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево и на С от Бахово (1883,3 m)[12] |
| Смреката[12] | Σμρέκατα | Кедротопос | Κεδρότοπος[13] | гора в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
| Такафак[12] | Τακαφάκι | Плая | Πλαγιά[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
| Крушите[12] | Γκροΰστε | Ахладиес | Άχλαδιές[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
| Голомбарка[12] | Γκολομπάρκα | Перистериона | Περιστεριώνα[13] | |
| Круша[12] | Κροϋσα | Ахладия | Άχλαδιά[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
| Шилегарникот[12] | Σιλιγκράρνικουτ | Филакес | Φύλακες[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12] |
| Плочка[12] | Πλότσκα | Плакаки | Πλακάκι[13] | връх в Нидже на СЗ от Църнешево (1084,1 m)[12] |
| Богданица[12] | Μπουγντάνιτσα | Панагица | Παναγίτσα[13] | местност в Нидже на СЗ от Църнешево, на И под граничния връх Камила[12] |
- Църнешево
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1075[2] | 1015[2] | 426[2] | 736 | 663 | 625 |
- Горно Църнешево
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 513[2] | 485[2] | 463[2] | 405[2] | 363[2] | 338[2] |
- Долно Църнешево
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 195[3] | 114[3] | 248[3] | 316[3] | 321[3] | 385[3] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Църнешево
Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец[14]- Константин Младенов[15] или Милтиадов[14] (Κωνσταντίνος Μλαδένης, Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, със синовете си Христо, Георги и Пандели организира селската гъркоманска чета;[15] според други сведения са от Габровци[14]
- Христо Анастасов (Χρήστος Αναστασίου), гръцки андартски деец, подпомага четите на Сорбас, Емануил Скундрис, Спирос Франгопулос и Христос Карапанос, участва в битки в Саракиново, Поляни и Слатина, където са активни български войводи Мице, Тусехли и Тома[15][14]
- Христо Младенов (Παπα-Χρήστος Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, син на Константин Младенов, куриер и шпионин на пропагандата[15]
- Починали в Църнешево
- Константинос Гарефис (1874 – 1906), гръцки андартски капитан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Райчевски, Стоян. Географски предели – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б в г Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
